Не, в началото от него не бе останало много, но за сметка на това Абра беше в изобилие. Запълваше пространството. Сега бе успяла да го накара да иска да прави същото като нея, дори да се отнасяше само до несръчното поправяне на лампи и окачането им, защото го караха да мисли за нея.
— Явно бележа развитие — измърмори Илай под нос.
Изведе кучето, изпи водата и се върна към изследванията си.
Когато на вратата се почука, отиде да отвори.
— Хей, Майк! — Отстъпи назад, за да го пусне. Определено бележеше развитие. Радваше се, че има приятел, който наминава да го види.
— Илай. Извинявай, че не се отбих по-рано. Направо сме скапани. Продажба на къщи, наеми. Пролетта е много натоварен сезон.
— Това са добри новини. — Докато го казваше, Илай се намръщи.
— Какво?
— Вратовръзката.
— А, да, страхотна е, нали? Взех я от втората употреба. „Ермес“ — добави Марк натъртено. — Четирийсет и пет кинта, обаче е добра за впечатляване на клиенти.
— Аха. — Илай си беше помислил същото някога. — Да, обзалагам се, че е така.
— Виж сега, погледнах в документите за Сандкасъл, за да си опресня паметта. Мога да ти дам данни от публичния регистър и да споделя лични впечатления. Някои неща, знаеш, попадат в графата „поверително“.
— Разбрах. Нещо за пиене?
— Бих могъл да пийна нещо студено. Нека е голямо.
— Да видим с какво разполагаме. — Илай го поведе към кухнята. — По твоите впечатления Съскайнд за жилище ли е купил къщата, или е било инвестиция?
— Инвестиция. Покупката беше чрез компанията му и стана въпрос, че ще се използва служебно. Нямаше кой знае какви разговори — добави Майк, щом се озоваха в кухнята. — По-голямата част от сделката стана от разстояние. Имейл, телефон.
— Хм. Имаме бира, сок, „Геторейд“, вода, „Маунтин Дю“ и диетично пепси.
— „Маунтин Дю“? Не съм пил от колежа.
— Страхотна напитка. Искаш ли?
— Защо не?
— Нека си ги пием навън и да правим компания на Барби.
Майк почеса възхитеното куче, преди да седне и да протегне крака.
— Ето това е живот. Човече, цветята изглеждат страхотно.
— Благодарение на Абра. Аз съм по поливането, така че също влизам в сметката — каза Илай.
Харесваше му да се занимава с това, да наблюдава цветовете и формите, които избуяват в саксиите и преливат от ръбовете им. Понякога решаваше да работи навън, но скоро разбра, че не постига нищо. Просто си седеше, както в момента, и слушаше как вятърните звънчета пеят в унисон с морските вълни, докато кучето седеше до него.
— Видя ли някои оскъдно облечени дами през това?
Илай погледна телескопа.
— О, една или две.
— И аз трябва да си взема един.
— Тъжно ми е да призная, но прекарвам повечето време, като гледам на север. Оттук имам добра гледка към Сандкасъл.
— Минах оттам днес. Къщата изглежда затворена.
— Така е. Не е бил тук от известно време.
— По дяволите, срамота, че е празна. Бих могъл да я уредя с наематели за нула време. За седмица, за дълъг уикенд.
Илай заинтригувано го изгледа.
— Сигурно е така. Може би трябва да му се обадиш и да провериш дали ще прояви интерес.
Майк отпи от безалкохолното и кимна.
— Мога да го направя. Наистина ли мислиш, че това е човекът, който се промъкна тук, и че той е убил оня детектив?
— Обмислил съм го отвсякъде. И колкото и да мисля, все до този извод стигам.
— Значи той е човекът, който рани госпожа Ландън.
— Не мога да го докажа, но, да. След като парченцето в пъзела пасва, значи е точното парче.
— Кучи син! — изсумтя Майк и отвори куфарчето си. — Имам номера му в документите. Да видим какво ще каже.
Набра номера му.
— Хей, здрасти, Джъстин. Обажда се Майк О’Мали, от Недвижими имоти „О’Мали и Дод“, Уиски Бийч. Как я караш?
Илай се облегна назад и се заслуша в деловото бъбрене на Майк. Даде си сметка, че човекът, който смяташе за отговорен за смъртта, болката и страха, стоеше от другата страна. Мъжът, отнел живот и разбил неговия на късчета.
А не можеше да се добере до него, все още не. Не можеше да го докосне, не можеше да го спре. Но щеше да го направи.
— Имаш ми номера, ако си промениш намерението. А ако има нещо, което мога да направя за теб, просто ми се обади. Тази пролет времето тук е прекрасно и обещава страхотно лято. Просто си длъжен да дойдеш и да се възползваш. О, знам как е. Добре тогава. Чао.