Затвори телефона.
— Същият ръб, какъвто го помня. На този етап няма интерес да дава под наем. Смътно намекна, че може да използва къщата за служебни или семейни цели. Зает човек е.
— Как е намерил имота?
— Интернет, бог да го поживи. Кликнал е на нашата страница. За начало си беше набелязал три места. Едното е на пресечка назад оттук, така че губиш гледката към океана, но е на хубава тиха улица и лесно се слиза до плажа. Другото е точно на юг, близо е до тук, но собствениците решиха да не го продават и да го дават под наем още един сезон. Добър ход, защото за това лято имаме много резервации.
Майк отпи голяма глътка „Маунтин Дю“.
— Човече, това ме връща назад в годините! Както и да е, насрочихме си среща. Искаше аз или Тони — Тони Дод, моят съдружник — да му покажем имотите. Настоя да е един от двама ни. Записал съм си това, защото още от самото начало не ми хареса. Но няма проблеми, сделката си е сделка.
— Няма време да се занимава с подчинените ти. Прекалено е важен. Ясен ми е.
— Да, постара се да ни го изясни — съгласи се Майк. — Значи идва тук по-късно през същата седмица. Скъп костюм, прическа за двеста долара. С цялата си същност излъчваше превъзходство.
— Ясно. Познавам хора от този тип.
— Добре. Не поиска кафе, не пожела да поговорим. Имал график. Но когато го отведох да огледа двете къщи, попита за Блъф Хаус. То всички питат, така че не обърнах внимание. Помня, че тогава небето беше мрачно, времето беше студено, мъгливо и къщата изглеждаше като излязла от филм. Някой стар готически филм, сещаш се, както си седи тук на скалата. Разказах му историята, легендата за пиратската сделка, защото това винаги грабва интереса на клиента. Илай, искрено се надявам да не съм казал нещо, което да го е довело тук.
— Той вече е знаел историята. Дошъл е при теб, защото е знаел.
— Не го харесах, но не ми направи впечатление на убиец маниак или нещо такова. Просто някакъв задник, глътнал бастун. Първо му показах къщата, дето е на пресечка оттук. Сандкасъл е по-нова, по-голяма и комисионата е по-голяма. Реших, че ще мога да му я пробутам, но преди това го заведох и при другия имот. Пита каквото питат повечето хора, обиколи къщата, излезе на най-горната тераса. Можеш да видиш океана оттам.
— И Блъф Хаус.
— Аха. Не му хареса близостта на другите къщи, поиска да знае кои си имат постоянни обитатели, в кои живеят наематели. Но и това не е необичаен въпрос. Отведох го долу до Сандкасъл. Има някои предимства, а къщите наоколо не са толкова наблизо. Там той също стоя доста време навън и… да, оттам се вижда Блъф Хаус. Реши да я купи още там на място, което не е обичайно и всъщност е адски тъпо на този пазар, още повече че собствениците бяха готови да занижат. Но просто реших, че според него е под достойнството му да се пазари. Предложих му да го заведа на обяд, докато сключим сделката и се свържа със собствениците. Не пожела.
С горчив поглед Майк си погледна часовника.
— Тик-так, знаеш как е. Та трябваше да подпишем там, на място. Написа чек за исканата сума, даде ми и информация за контакт. И се изнесе. Тъпо е да се оплакваш от лесна сделка, но той ме вбеси.
— А после? Също ли премина бързо и лесно?
— Влезе във владение след трийсет дни. Дойде, подписа се, взе ключовете. Отговаряше основно с „да“ и „не“. Приготвяме хубава кошница за добре дошли на новите собственици. Бутилка вино, скъпо сирене и хляб, цвете в саксия, купони за местните магазини и ресторанти. Остави всичко на масата. Не пожела да ги вземе.
— Получил е това, което е искал.
— Оттогава не съм го виждал. Бих искал да знам повече, но ако успееш да хванеш копелето, кажи ми. Изцяло съм с теб.
— Оценявам го.
— Трябва да тръгвам. Ей, защо пък утре вечер не метна на скарата малко бургери? И вие с Абра да ни дойдете на гости?
— Звучи добре.
— Значи ще се видим тогава. Благодаря ти за това „Маунтин Дю“.
След като Майк си тръгна, Илай сложи ръка на главата на Барби и нежно я почеса зад ушите. Замисли се за човека, когото приятелят му току-що му бе описал.
— Какво ли е видяла в него? — зачуди се. После въздъхна. — Предполагам, никога не можеш да знаеш кой ще те привлече и защо. Хайде на разходка — изправи се той.
Щеше да отложи още няколко дни, само още няколко. Ежедневието го беше успокоило. Сутрините му минаваха в разходки с кучето по плажа… или с йога, ако Абра успееше да го придума. После — солидно писане на отворени прозорци, за да влиза вътре уханието на морския бриз, който повяваше нежно.