Четеше на верандата с кучето, легнало в краката му, и попълваше знанията си за историята на къщата и на градчето, построено от уискито.
Знаеше, че оригиналната спиртоварна се е разраснала в края на XVIII век — след Войната за независимост. Не знаеше, а може би беше забравил за голямото разширение на някога скромната къща, започнало малко след това. Бяха добавили баня на доста висока цена и според източника му — първата в Уиски Бийч.
След двайсет години Ландън Уиски и Блъф Хаус отново се разширили. Фабриката построила училище и един от неговите предшественици предизвикал скандал, като избягал с учителката.
Преди Гражданската война къщата вече била разположена на три елегантни етажа, обслужвани от малка армия прислуга.
Продължили да държат първенството. Първата къща с вътрешен водопровод, първата с газово осветление, после — с електричество.
Преживели Сухия режим, като тайно продължили производството на уиски, снабдявайки контрабандните заведения и частни клиенти.
Робърт Ландън, на когото баща му беше кръстен, купил и продал хотел — а после още един в Англия — и се оженил за дъщерята на граф.
Но от това, което бе открил дотук, никой не беше споменавал, освен на шега, за намерено пиратско съкровище.
— Най-сетне! — Абра преметна чантичката си през рамо и излязоха от къщата. Беше се облякла консервативно — според нейните разбирания — за пътуването им до Бостън. Черни панталони, сандали с висока платформа, алена блуза с къдрички. От ушите й висяха дълги обици с многобройни камъчета.
На Илай му напомняше за осъвременено секси дете на цветята, което май не беше съвсем далеч от истината.
Когато стигнаха до колата, се обърна и видя Барби, която го гледаше през прозореца.
— Мразя да я оставям.
— Тя е добре, Илай.
Защо тогава го гледаше толкова тъжно?
— Свикнала е да има някого около нея.
— Морийн обеща да дойде и да я разходи следобед. Момчетата също ще дойдат, ще я заведат на плажа и ще си играят с нея.
— Да.
Разклати ключовете в ръката си.
— Притесняваш се от раздялата.
— Така е… може би.
— И е невероятно сладко. — Целуна го по бузата. — А ние отиваме с праведна цел. Това е стъпка, а стъпките трябва да се предприемат. — Вмъкна се в колата и го изчака да влезе и да седне до нея. — Освен това не съм била в града от три месеца. И никога не съм ходила там с теб.
Илай за последен път погледна към прозореца и кучето в очертанието на рамката.
— Ще се опитаме някак да разговорим съпругата на човека, когото мислим за убиец и взломаджия. О, и виновен за изневяра. Да не го забравяме. Това пътуване не е за удоволствие.
— Но не означава, че не трябва да е приятно. От дни обмисляш как да подходиш към Идън Съскайнд. Отработваш различните подходи в зависимост от това дали ще я завариш на работа, или в къщи. Ти не си й враг, Илай. И вероятно тя няма да те възприеме като враг.
Илай подкара по шосето и мина през града.
— Хората се държат с теб различно, дори и тези, които те познават, след като са те обвинили в престъпление. В убийство. Нервни са в твое присъствие. Избягват те, а ако не успеят, по лицата им четеш колко им се иска да те бяха избегнали.
— С това е свършено.
— Не е. Няма да свърши, докато човекът, убил Линдзи, не бъде заловен, арестуван и осъден.
— Тогава това е стъпка в тази посока. Той ще се върне в Уиски Бийч. А когато го направи, Корбет ще отиде да разговаря с него. Жалко, че трябва да чакаме.
— За Корбет ще е сложно да иде до Бостън с тази цел. А не иска да го прехвърля на Улф. Благодарен съм му за това.
— Сега имаме адреса на Съскайнд — и на офиса му, и на апартамента. Можем да се помотаем там и за разнообразие да го понаблюдаваме.
— Защо?
— От любопитство. Добре де, оставяме го на заден план. — Промяна, реши Абра. Можеше да изтърпи всичко, но виждаше как мускулите на гърба му се напрягат от напрежение. — Снощи стоя буден до късно с всичките си книги. Нещо интересно?
— Всъщност, да. Намерих две, които доста обстойно изследват историята на къщата, на семейството, на градчето, на бизнеса. Как всичко е свързано. Симбиоза.
— Колко хубава дума.
— И на мен ми харесва. Ландън Уиски изживява подем по време на Войната за независимост. Заради блокадата представителите на колониите нямали достъп до захар и меласа, така че нямали и ром. Уискито се превърнало в избора на колониалната армия, а семейство Ландън разполагало с дестилационна фабрика.