— Значи Джордж Вашингтон е пил вашето уиски?
— Можеш да се обзаложиш. След войната се разширили — и бизнесът, и къщата. Къщата била подобрена, защото Роджър Ландън, бащата на твърдоглавата Виолета и вероятния убиец Едуин, имал репутацията на скръндза.
— Добър и пестелив янки.
— Всеизвестен скъперник, обаче налял сериозни пари в къщата, в обзавеждането и в бизнеса. Когато умрял, работата поел синът му, а тъй като добрият стар Родж не се предал, докато не наближил осемдесетте. Едуин Ландън чакал доста дълго, за да поеме наследството. Той отново разширил всичко. Той и съпругата му, емигрантка от Франция…
— О-ла-ла.
— Именно. Та те първи започнали да дават големи и богати приеми. А един от синовете им, Илай…
— Харесвам го.
— И трябва. Той построил първото училище в селцето. Най-малкият му брат се влюбил в учителката и двамата избягали.
— Романтично.
— Не много. Загинали, докато пътували на запад да си търсят късмета.
— Това е много тъжно.
— Във всеки случай Илай продължил традицията да разширява къщата, бизнеса, приемите продължили, имало и някои скандали и трагедии в добавка… и така до Сухия режим. Дори и да са го закъсали, човек не би го предположил от живота, който водели. Двайсетте отминали, дошли трийсетте и правителството осъзнало, че се е прецакало със забраната на уискито. Хората отново започнали да пълнят баровете, само че открито, а ние сме отворили още една спиртоварна.
— Империята на уискито.
— Освен това сме имали познавачи на изкуството, за които се знаело, че имат афери с художници; самоубийства; двама, които шпионирали роднините си; много загинали в различни войни; танцьорка, която добила известност в Париж, и още една, която избягала с цирка.
— Нея харесвам най-много.
— Херцогиня по брак, скръндза, кавалерист, умрял с Къстър, герои, злодеи, монахиня, двама сенатори, доктори, адвокати. За каквито и да се сетиш, вероятно е имало и такива.
— Стар род. Повечето хора не могат да проследят семейството си толкова далеч, нито пък имат фамилен дом от толкова поколения.
— Истина е. Но знаеш ли какво липсва?
— Суфражетка, плеймейтка, рок звезда?
Илай се разсмя.
— Имаме няколко суфражетки. Не съм попадал на представители на останалите видове. Липсва Зестрата на Есмералда. Споменава се заедно с „Калипсо“, корабокрушението и някои спекулации около Брум — дали наистина е оживял той, или оцелелият е бил прост моряк. Има и спекулации около съкровището — то дали е оцеляло? Но и в двете най-задълбочени и смислени истории, с които се запознах, по-скоро се предполага, че не е.
— Това не означава, че са прави. Предпочитам да вярвам, че е оцеляло, точно както и че по-младият брат и учителката са стигнали на запад, започнали са да обработват земя и да правят бебета.
— Удавили са се, каруцата им потънала, докато прекосявали реката.
— Засели са царевица и са имали осем деца. Убедена съм в това.
— Добре. — Илай реши, че е все едно, и без това бяха мъртви от твърде много време. — Що се отнася до съкровището, отново се зачудих с каква информация разполага Съскайнд, която аз не притежавам. Кое го прави толкова сигурен, че да рискува така много, та чак и да убива? Или всичко това е просто глупост?
— Какво имаш предвид?
— Ами ако това няма нищо общо с някакво отдавна изчезнало съкровище? Автоматично прегърнах тази идея. Някой копае в мазето. Какво друго би могло да бъде?
— Именно, Илай. — Озадачена, Абра се обърна и го изгледа. — Какво друго да е?
— Не знам. Нищо от това, което открих, не ме навежда на друга мисъл. Но ако трябва да бъда честен, нищо от откритото не сочи към съкровището. — Мисля, че онзи просто е чалдисан до невменяемост.
— Това те притеснява.
— Напълно си права, притеснява ме. Не можеш да спориш с лудостта. Не можеш да я предвидиш. Не можеш и да я плануваш.
— Тук няма да се съглася.
— Добре. И?
— Не казвам, че не е побъркан. Мисля, че всеки, който отнема живот, освен за да защити себе си или друг, е побъркан. Обаче знаеш, доказано е, че двамата с Линдзи са имали връзка.
— Да. Да — повтори той. — А тя не би се забъркала с луд. Не и с очевидно луд. Но хората могат да прикриват природата си.
— Така ли мислиш? Аз не мога, не и за дълго. Мисля, че си личи какви сме. Не само от действията ни, но и по лицата, в очите. Той се е занимавал с това повече от година и половина, даже вече почти две години, доколкото знаем. Сближил се е с Линдзи, придумал я е да дойдат в Уиски Бийч, въпреки че мястото не й е харесвало, значи вероятно има някакъв чар. Освен това се е оправял със съпругата си, с децата, с работата си. Побъркан — да, но не и чалдисан до невменяемост. Невменяемите въобще не могат да се контролират. Той обаче още се държи.