— Но вие не сте били глупачка — каза й Абра. — Вярвали сте на съпруга си и приятелката си. Това не е глупаво.
— И аз си го повтарям, но то води до други въпроси: какво ми липсва, какво не притежавам, нали? Защо не съм била достатъчно добра?
Абра постави ръка върху нейната.
— Не би трябвало, но знам как е.
— Имаме две деца. Те са страхотни, а случилото се им подейства ужасно. Хората говорят, не можем да ги защитим от това. Това беше най-лошото. — Отпи от чая и видимо се пребори да скрие сълзите си. — Опитахме. Двамата с Джъстин опитахме да останем заедно. Посещавахме терапевт, отидохме заедно на пътешествие. — Поклати глава. — Но просто нямаше как да се съберем отново. Опитах да му простя и може би трябваше, но не можех да му вярвам. И после започна отново.
— Съжалявам. — Абра стисна ръката й.
— Веднъж ме излъга — прошепна Идън и примигна, за да премахне сълзите. — До късно вечер в офиса, бизнес пътувания. Само че този път нямаше насреща си човек, готов да се прави на глупак… или да му вярва. Проверявах го и разбрах, че не е там, където беше казал, че ще бъде. Не знам коя беше, нито пък дали е само една. Все ми е едно. Просто вече ми е все едно. Имам си живота, децата и най-сетне — малко достойнство. И не ме е срам да призная, че при развода ще го изкормя като риба.
Въздъхна и приглушено се изсмя.
— Все още съм твърде бясна, очевидно е. Приех го отново след това, което беше направил, а той ми хвърли същото в лицето. Така че…
— Аз не разполагах с време, за да направя този избор. — Илай изчака Идън да вдигне очи и да го погледне. — Нямах много време, за да бъда бесен. Някой уби Линдзи в деня, в който открих какво е направила, какво е вършила дори когато си въобразявах, че се опитваме отново да възродим брака си.
На лицето на Идън се изписа съчувствие и тя кимна.
— Не мога да си представя какво е. Когато бях най-зле, а по новините сякаш денонощно даваха за убийството й и за разследването, се опитвах да си представя как бих се почувствала, ако убитият беше Джъстин. — Притисна пръсти към устните си. — Ужасно е.
— Не мисля така — меко каза Абра.
— Но дори когато ми беше най-зле, не успях да си го представя. Не можах да си представя как бих се почувствала на ваше място, Илай. — Идън помълча малко и отпи от чая си. — Искате да ви кажа, че съм излъгала, за да го защитя. Че онази вечер не е бил с мен. Ще ми се да можех. Боже, наистина бих искала да можех. — Затвори очи. — Не трябва да мисля за него по този начин. Заедно създадохме две красиви деца. Но точно сега ми се ще да можех да ви кажа това, което искате да чуете. Истината за онази вечер е, че Джъстин се прибра вкъщи някъде към пет и половина следобед, най-много няколко минути по-късно. Всичко изглеждаше съвсем нормално. Дори не си изключи телефона, както беше почнал да прави последните няколко месеца. Каза, че очаква важен имейл от работата и можело да се наложи да вземе някои неща за през нощта и да потегли. Но нямало да е за повече от няколко часа, ако станело така.
Идън поклати глава.
— Разбира се, по-късно разбрах, че е чакал съобщение от Линдзи и че са планували да заминат заедно за един-два дена. Но тогава всичко ми се стори нормално. И двете деца бяха на училище — репетираха пиеса, в която и двамата участваха, а по-късно щяха да ходят на пица. Беше прекрасно — само ние двамата и дъждът. Приготвих вечеря — фахитас с пилешко, а той направи маргарити. Беше просто една спокойна вечер, нищо специално. Просто си прекарвахме добре заедно като двойка, преди децата да се приберат у дома и отново да вдигнат шум. И точно това правехме, когато телефонът звънна. Беше Карли от галерията. Гледала новините по телевизията. Каза ми, че Линдзи е мъртва и се смята, че е убийство.
По стълбите слезе шарена котка и се настани в скута й. Идън я почеса и продължи:
— Трябваше да разбера още тогава. Джъстин беше съсипан. Пребледня. Но и аз бях шокирана. И си мислех за Линдзи, но така и не ми дойде на ума… не помислих, че може да са имали връзка. Когато полицията дойде и ми казаха, не им повярвах. А после… нямаше как да не им повярвам. Съжалявам, Илай, наистина съжалявам, че не мога да помогна.
— Оценявам това, че разговаряте с мен. Не ви е лесно.
— Опитвам се да загърбя станалото. Всичко станало, макар че ще отнеме време. И вие трябва да направите същото.
Когато се качиха в колата, Абра потърка ръката му.
— И аз съжалявам.
— Сега знаем.