И все пак нещо го тормозеше.
26.
Офисът на Кърби Дънкан заемаше оскъдно пространство в олющена тухлена сграда, подмината от всеки опит за обновяване на градската среда. Сякаш беше стоварена насред напукания тротоар. Първият етаж се поделяше от врачка и сексмагазин.
— Доста удобно — заключи Абра. — Можеш да се отбиеш при Мадам Карлота и да разбереш дали ще имаш достатъчно късмет, за да рискуваш да се разделиш с някой и друг долар в Червената стая.
— Ако ти се налага да се допитваш до врачка, вероятно не си късметлия.
— Гледам на таро — напомни му тя. — Това е древна и интересна форма на търсене на знание и самопознание.
— Това са карти.
Влязоха през централната врата и се озоваха в тясно фоайе със стълби към горните етажи.
— Определено ще ти гледам. За писател съзнанието ти е прекалено затворено за нови възможности.
— Като адвокат преди няколко години защитавах набеден екстрасенс, който беше завлякъл клиентите си със суми далеч над допустимото.
— Хората, които завличат други хора, нямат истинска дарба. Спечели ли?
— Да, но само защото неговите клиенти бяха твърде отворени към нови възможности и безкрайно тъпи.
Абра го сръга с лакът, но се разсмя.
На втория етаж зад стъклените врати се разполагаха Бакстър Тримейн — адвокат, нещо, наречено „Светкавични заеми“, някаква служба „Обединен център за обаждания“ и Кърби Дънкан — частен детектив.
През стъклото на вратата на Дънкан минаваше полицейска лепенка.
— Надявах се, че ще можем да влезем и да поогледаме.
— Разследва се убийство. — Илай сви рамене. — Искат да опазят местопрестъплението от нерегламентирано проникване. Улф вероятно има пръст в това. Няма да се остави лесно.
— Можем да слезем долу и да питаме онази врачка — Мадам Карлота — дали няма някакво видение — засмя се Абра.
Той я изгледа, а после се отправи към вратата на адвоката.
В тясната като килер за метли рецепция жена в края на четирийсетте блъскаше юнашки по клавиатурата.
Спря, отметна златните кичури от лицето си и те затанцуваха около колието на врата й.
— Добро утро. Мога ли да ви помогна?
— Трябва ни информация за Кърби Дънкан.
Въпреки че усмивката не слезе от лицето й, погледът й стана циничен.
— Не сте ченгета.
— Не, госпожо. Надявахме се да се консултираме с господин Дънкан за… нещо лично, докато сме в Бостън. Тъкмо идваме и се надявахме да успее да ни вмести в графика си, но после видяхме полицейската лепенка на вратата му. Някой да не се е опитвал да краде?
Погледът й си остана циничен, но тя извъртя стола си към тях.
— Да. Полицаите още не са изяснили случая.
— Това е много лошо.
— И още една причина да не живеем в града — вмъкна Абра с лек южняшки акцент.
Илай леко я потупа по ръката.
— А дали господин Дънкан не работи в друг офис? Трябваше да му се обадя, но не можах да открия визитката му. Помнех къде му е офисът. Може би ще ни кажете къде работи сега или пък да ни дадете номера му, за да му се обадим?
— Не мога да ви помогна. Господин Дънкан беше прострелян и убит преди няколко седмици.
— Боже мой! — Абра стисна ръката на Илай. — Искам да си ходя. Наистина просто искам да се прибера вкъщи.
— Не беше убит тук — уточни секретарката и прибави с тънка усмивка: — И не беше в града. Работеше на север, в едно градче Уиски Бийч.
— Това е ужасно. Просто ужасно. Господин Дънкан ми помогна с…
— Личен проблем — допълни секретарката.
— Да. Преди две години. Беше готин тип. Наистина съжалявам. Предполагам сте го познавали.
— Естествено. Кърби работеше за шефа ми от време на време, както и за кредитната къща отсреща.
— Наистина съжалявам — повтори Илай. — Благодаря за помощта.
Отстъпи назад и спря.
— Но… Казахте, че е бил някъде на север, обаче тук са влизали с взлом. Не разбирам.
— Полицията разследва това. Изглежда, че който го е убил, е дошъл да търси нещо тук. Знам само, че каза на шефа, че ще е в провинцията за няколко дни. А после на вратата му се появи полицейска лента и ченгетата ме разпитваха дали съм видяла нещо подозрително. Не бях, макар че някои от хората, които идват тук по лични проблеми, биха могли да минат за подозрителни.
— Предполагам.
— От това, което чух, проникването най-вероятно е станало същата нощ, когато е бил убит. Така че наоколо е нямало кой да види каквото и да е. Значи… Мога да ви препоръчам друг детектив.