— Искам само да си ходя. — Абра дръпна ръката на Илай. — Не можем ли просто да си идем вкъщи и там да се оправяме?
— Аха. Добре. Все пак ви благодаря. Това е наистина безобразие.
Когато излязоха, Илай обмисли дали да не опита и в някой от другите два офиса, но не видя смисъл. Абра запази мълчание, докато не тръгнаха надолу по стълбите.
— Наистина те бива в това.
— В кое?
— В лъгането.
— В извъртането.
— Не, на това му викаме лъгане.
Тя се разсмя и го побутна с рамо.
— Не знам какво очаквах да намерим, като дойдем тук. Проникването е станало късно вечерта или рано сутринта. Никой не би могъл да види нищо.
— Аз научих нещо.
— Сподели — настоя Абра, докато вървяха към колата.
— Ако се придържаме към теорията, че Съскайнд е наел Дънкан, значи си имаме човек от високите слоеве на средната класа. Костюмар, семейство в голяма къща в хубаво предградие. Общественото положение е важно за него. Но когато наема детектив, се обръща към ширпотребата.
— Може някой да му го е препоръчал.
— Съмнявам се. Мисля, че не е искал някой известен и с висока тарифа по две причини. Първо, не е искал човек, който евентуално е работил с някого от неговия кръг. И второ, което според мен е по-важно, вече бил направил достатъчно разходи.
— Купил си е къща на брега — започна Абра.
— Инвестиция, която го доближава до джакпота. И освен това се опитва да скрие, че той е собственикът.
— Защото знае, че му предстои развод. Той е червей — измърмори Абра. — На колелото на кармата ще се прероди като плужек.
— Оценявам тази възможност — реши Илай. — На тази конкретна спица от колелото на кармата обаче му предстоят доста правни разходи — издръжка на децата, на съпругата. Мисля, че е платил на Дънкан в брой, за да не оставя следи. И когато се наложи да декларира финансовото си състояние пред адвокатите, за тези разходи няма да има документи.
— Но все пак е трябвало да влезе и да търси, защото детективът е водил документация за клиентите си, дори и плащанията в брой.
— Файлове и папки, копия на бележки по плащания, дневник, списък на клиентите — съгласи се Илай. — Не би искал да изплува като клиент на детектив, нает да ме следи и завършил убит. Това е крайно деликатно.
— Наистина. — Абра помисли. — Вероятно той никога не е идвал тук, в офиса?
— Може би не. Искал е да се срещат другаде — кафене, магазин, бар. Но не в неговия район или някъде около Дънкан.
Илай спря пред друга сграда — от стомана и бетон.
— Тук ли е живял?
— Вторият етаж. Опасен район.
— Това какво ти говори?
— Дънкан е чувствал, че може да се оправя, не се е притеснявал, че ще му отмъкнат колата или че ще има разправии със съседите. Корав тип вероятно или пък просто си е въобразявал, че знае как да играе играта. Такъв човек не би се поколебал да се срещне с клиента си насаме.
— Искаш ли да влезем и да поговорим с някого от съседите?
— Няма смисъл. Ченгетата вече са го направили. Съскайнд не е идвал тук, освен за да претършува апартамента му. Не само защото не е имал причина да се среща с Дънкан тук, а защото това място би го уплашило. Южен Бостън не е негова територия.
— И твоя не е, бароне на уискито.
— Това се отнася до баща ми или до сестра ми — баронесата. Все едно, работил съм про боно в Южен Бостън. Територията може и да не е моя, но не ми е и напълно непозната. Е, предполагам, че вече видяхме основните забележителности или по-скоро незабележителности.
— Той просто си е вършел работата — каза Абра. — Не го харесвах, може би не харесвах и как си вършеше работата, когато разговаря с мен, но не заслужаваше да умре, задето е работил.
— Не, не заслужаваше. Но можеш да се утешиш, че е попаднал на друга спица от колелото на кармата.
— Разпознавам сарказма, когато го чуя, но това беше добро. И аз така ще правя.
— Браво. Да идем да видим как е баба, преди да потеглим обратно.
— Ще ме заведеш ли до къщата, в която сте живели с Линдзи?
— Защо?
— За да мога да добия впечатление за това какъв си бил.
Илай се поколеба, но после си каза: какво пък? Защо да не направи пълен кръг?
— Добре.
Чувстваше се странно да пътува по тези улици, да кара в онази посока. Не, беше се връщал в къщата в Бек Бей, откакто получи възможността да вземе нещата, които искаше. А след това нае компания да продаде останалото и после обяви за продан и къщата.