Очите на баба му заблестяха одобрително.
— Прекарваш си времето в библиотеката на Блъф Хаус.
— Да, така е. Прабаба ми е ръководила фабриката.
— Знам. Иска ми се да я познавах по-добре. Спомням си жилава твърдоглава ирландка. Малко ме плашеше.
— Значи трябва да е била забележителна.
— Такава си беше. Дядо ти я обожаваше.
— Виждал съм снимки — доста хубава е била. Намерих и още из Блъф Хаус. Обаче корените на Ландън Уиски отиват доста по-далеч — чак до Революцията.
— Новаторство, душа на комарджия, разум на бизнесмен, риск и печалба. А разбирачите харесват доброто твърдо питие. Естествено, и войната е помогнала. Войниците са имали нужда от уиски, ранените — също. Всъщност от „Ландън Уиски“ наистина са се включили във войната срещу тиранията и похода към свободата.
— Говориш като истинска янки.
Абра се върна с букета, артистично подреден във ваза.
— Цветята са изключително красиви.
— Наистина. Тук ли да ги оставя или в спалнята ти? — запита Илай.
— Тук. Напоследък повече време прекарвам в седене, вместо в лежане, слава богу. Сега, когато Абра се върна, защо не си поговорим за това, което наистина искаш да знаеш?
— На умница ли се правиш?
— Знам, че съм умница.
Той се ухили и кимна.
— Лъкатушим около онова, което наистина искам да знам. Мисля си, че историята на къщата и на бизнеса може би имат някакво участие във всичко. Само дето още не съм открил какво е. Можем обаче да прескочим два века.
— Не мога да видя лицето му. — Хестър сви юмрук в скута си. Изумруденият пръстен, който носеше често на дясната си ръка, блесна при жеста й. — Опитах всичко, което ми дойде на ума, дори и медитация, в което, както знае Абра, не съм особено добра. Всичко, което виждам или си спомням, са сенки, движение, впечатление за мъж — силует някакъв. Спомням си, че се събуждам, че си мисля, че чувам шум, после се самоубеждавам, че не съм чула нищо. Сега знам, че съм грешала. Спомням си как ставам, отивам до стълбището, после движението, силуета, впечатлението, инстинктивното решение да избягам по стълбите. Това е всичко. Съжалявам.
— Не съжалявай — успокои я Илай. — Било е тъмно. Може да не си спомняш лицето, защото не си го видяла или поне не достатъчно ясно. Кажи ми за шумовете, които си чула.
— Тях по-добре си ги спомням или поне така мисля. Реших, че съм сънувала, и спокойно можеше да е така. Помислих си, че в комина са се вмъкнали катерички. Веднъж беше станало, много отдавна, но разбира се, сложихме прегради. После чух скърцане и полузаспала си казах: кой се е качил тук горе? След това се разбудих напълно, реших, че съм си въобразила, и понеже не можех да заспя, реших да сляза долу за чай.
— А миризмите? — запита Абра.
— Прах. Пот. Да. — Със затворени очи Хестър се опита да се съсредоточи. — Странно, макар досега да не си давах сметка, докато не попита.
— Ако е дошъл от третия етаж, дали има нещо там, което предполагаш, че може да е дошъл да търси?
Тя поклати глава и погледна Илай.
— Повечето неща горе са само спомени и история. Има и такива, които не се вписват в съвремието. Има някои прекрасни неща, дрехи, подаръци, списания, стари книжа за къщата, снимки.
— Видях много от тях.
— В дългосрочните ми планове влиза намерението да наема експерти, които да опишат всичко за музея на Уиски Бийч.
— Това е страхотна идея. — Абра засия. — Никога не си я споделяла.
— Все още се планират етапите.
— Стари книжа — прошепна Илай.
— Да, и счетоводни книги, списъци с гости, копия на покани. Отдавна не съм ги преглеждала, а и честно, никога не съм виждала всичко. Нещата се менят, времената се менят. Двамата с дядо ти нямахме нужда от голяма прислуга, след като децата се отделиха, така че почнахме да използваме третия етаж като склад… въпреки че една-две години рисувах там. Когато дядо ти Илай почина, там бяха само Бърти и Една. Трябва да си ги спомняш, млади Илай.
— Помня ги, да.
— Когато се пенсионираха, нямах нужда от друга прислуга. Трябваше да се грижа само за къщата и за мен. Понякога си мисля, че онзи човек е бил горе от любопитство или се е надявал да открие нещо.
— Има ли там нещо от времето на корабокрушението на „Калипсо“?
— Трябва да има. Ландън не обичали да изхвърлят. Повечето ценности са пръснати из къщата, но на третия етаж трябва да има и някои дреболии.