— Лош момент избрах — продължи тя. — Не е романтичен, нито в подходящото време, обаче вярвам в изразяването на чувствата, особено ако са положителни. А любовта е най-положителното чувство. Харесва ми да обичам, а не бях сигурна, че ще бъде така. Толкова много болка сме оставили зад гърба си, че няма как част от нея да не ни съпровожда и сега. Може би ще ни помогне да останем такива, каквито сме. Лошото обаче е, че отново ни принуждава да се колебаем дали да се доверим, да протегнем ръка и да рискуваме.
Невероятно беше, наистина невероятно, че изричането на тези думи на глас я накара да се почувства по-силна, по-свободна.
— Не очаквам от теб да рискуваш само защото аз съм го направила, но трябва да се чувстваш добре, да се чувстваш щастлив, задето една умна, интересна и смутена жена е влюбена в теб.
Илай се бореше с трафика, за да успее да излезе на магистралата.
— Наистина съм щастлив — призна й той. И се паникьоса.
— Тогава това е достатъчно. Трябва ни по-добра музика — реши Абра и се зае да настройва радиото.
Това ли беше — зачуди се той. Обичам те, чакай да сменя станцията. Как, дявол да го вземе, се очакваше да се държи с такава жена? С нея му беше по-трудно да се справи, отколкото с трафика в Бостън, не, тя беше дори по-непредсказуема.
Докато пътуваха, се опита да мисли за нещо друго, но мислите му продължиха да кръжат около думите й като пръсти, търсещи мястото на мъчителен сърбеж. Сигурно трябваше да й отговори някак. Трябваше да се справят с… това. И как, да му се не види, да мисли трезво и рационално за любовта и всичко останало, когато имаше толкова проблеми, с които да се оправя, да работи по тях, да ги разрешава?
— Трябва ни план — заяви Абра и отново го хвърли в паника. — Боже мили, само да си видиш лицето. Истински портрет на едва сдържания мъжки ужас. Нямах предвид план за ситуацията „Абра е влюбена в Илай“, така че се успокой. Имах предвид план, за да разберем защо Джъстин Съскайнд е рискувал да се промъкне до третия етаж на къщата. Трябва внимателно и систематично да огледаме всичко, което е струпано там.
— Аз вече започнах — по няколко часа всеки ден, но почти нямам напредък. Виждала ли си колко неща има горе?
— Ето затова казах „систематично“. Придържаме се към версията, че той търси съкровището. Разширили сме я до разумното предположение, че разполага с информация — достоверна или не — която го е довела до идеята да рови в мазето. Можем да продължим с логически допускания. Например — търсил е още информация, друга следа, нещо, което според него потвърждава мястото.
Илай предположи, че невидимите или липсващите точки в цялостната картина са твърде много, но реши, че все пак не е лоша идея да свържат това, с което разполагаха.
— Според това, което знаем, той е открил каквото е търсил.
— Може би, но оттогава все се връща в къщата. Все още си мисли, че тя е ключът.
— Нещата не бяха разбъркани. — Илай се замисли. — Не знам как са били подредени в скриновете, раклите, сандъците и всичките му там чекмеджета, така че може и да е било тършувано из тях преди полицията. Но ако се е ровил там, е бил внимателен. После полицаите обърнаха всичко наопаки.
— Но как е можел да знае, че някой няма да се качи горе и няма да намери преди него това, което е търсил? Не е искал никой да знае, че има достъп до къщата. Нямаше и да разберем, ако не бяхме тръгнали из мазето в мрака.
— Слязохме в мазето, защото той прекъсна захранването. Което пък ни води до влизането с взлом.
— Добре де, така е. Но щеше ли да идеш да търсиш чак дотам? Можеше просто да се прибереш и да се обадиш на полицията, вместо да слизаш долу и да търсиш следи от нападателя. А и дори да ти хрумнеше да слезеш в мазето, можеше и да не стигнеш по-далеч от винарската изба.
— Добре. Поел е премерен риск.
— Защото му трябва достъп. Ако предприемем систематично проучване, можем да открием повече за намеренията му. Ще трябва да го изчакаме да се върне, преди да опитаме номера с капана. Но дотогава можем да сме активни. По-активни всъщност. Знам, че си проучвал и си правил връзки между източниците, че си разглеждал различни теории, а и днешното ни пътуване ни даде допълнителна информация. Обаче ми харесва ръцете ми да са заети.
— Можем да огледаме по-обстойно.
— Пък и повечето време, прекарано горе, може да ни даде още идеи как да използваме етажа. Ще ти донеса мостри на цветове.
— Така ли?
— Цветовете вдъхновяват.