— Не — каза той след малко. — Не мога да се справя.
— С кое?
— С теб.
Когато най-сетне влязоха в градчето, облекчението му се смеси с объркване от това непрестанно прескачане от любов към радиостанции, от систематично претърсване към капани, а после към цветни мостри.
— За колко неща можеш да мислиш наведнъж?
— За много, особено ако нещата са важни, уместни или интересни. Любовта е важна и разбира се, музиката по време на път. Претърсването на третия етаж и изглаждането на плана за евентуалното залавяне на Съскайнд в къщата е нещо напълно необходимо, а цветовете са интересни… и всъщност са едновременно важни и необходими.
— Предавам се — заяви Илай и паркира колата пред Блъф Хаус.
— Добър избор. — Абра слезе, размаха ръце и се завъртя в кръг. — Обичам миризмата на това място, начина, по който се усеща въздухът. Искам да тичам по плажа, докато се изпълня с него.
Илай не можеше да свали поглед от нея, не можеше да пренебрегне излъчването й.
— Толкова много означаваш за мен, Абра.
— Знам.
— Повече, отколкото друга някога е означавала.
Тя свали ръце.
— Надявам се.
— Обаче…
— Спри. — Абра измъкна чантата си от колата и разтърси коси. — Няма нужда да му слагаш етикет. Не очаквам компенсация. Просто приеми моя дар, Илай. Може би ти го давам прекалено рано, може да е и недобре опакован, но все пак си е дар.
Запъти се към вратата и Барби излая отвътре.
— Алармата ти излиза. Ще се преоблека и ще я взема с мен да потичаме.
Той измъкна ключовете си.
— И аз мога да потичам.
— Чудесно.
Абра не повдигна въпроса повече. Вместо това усърдно се зае с новата задача. Започнаха да разопаковат сандъци, а тя прилежно инвентаризираше съдържанието на лаптопа.
Не бяха експерти, но все пак организираното описване на предметите можеше да помогне да се сбъдне мечтата на Хестър за музея. Така че отделяха, изучаваха, каталогизираха и отново връщаха всичко по местата, а Илай подбираше документацията, счетоводните книжа и дневниците.
Прелистваше ги, правеше си бележки и си изграждаше собствена теория.
Абра си имаше и друга работа. Той също, но бе нагласил графика си спрямо това копаене в миналото, както го наричаше. Към документацията добави и дневници, в които педантично бяха описвани покупки на птици, телешко, яйца, масло и разнообразни зеленчуци от местен фермер на име Хенри Трибет.
Реши, че Трибет трябва да е предшественик на другаря му по чашка Стоуни. Позабавлява се, като си представи Стоуни с фермерска сламена шапка и престилка, когато Барби изджавка предупредително и се втурна с лай напред.
Илай се изправи от импровизираното си работно място, състоящо се от маса от кашон и сгъваем стол. В мига, когато лаят спря, се обади Абра.
— Аз съм. Не слизай, ако си зает.
— На третия съм! — извика той в отговор.
— О. Само да оставя някои неща и се качвам.
Звучеше му добре. Да чуе как гласът й нарушава тишината в къщата, да знае, че тя се качва по стълбите при него, за да работят заедно, да му донесе частици от своя ден и хората, с които е била.
Когато се опитваше да си представи дните си без нея, си спомняше черния облак от незапълнено с нищо време, самоналожения си домашен арест — всичко беше мрачно, безцветно и тежко.
Никога нямаше да се върне там. Твърде много се беше доближил до светлината. Но често си мислеше, че сиянието на светлината е Абра.
Малко след това я чу как се качва тичешком.
Носеше дълги дънки и червена тениска с надпис „Йога мацките са яки“.
— Здрасти, отмениха ми един масаж, така че… — Тя спря, преди да стигне до стола, на който седеше Илай в очакване на целувката й.
— О, боже!
— Какво? — изправи се той, готов да я защитава от всякакви паяци или убийци фантоми.
— Тази рокля!
Скокна към роклята, провиснала от сандъка, който Илай беше почнал да описва. Издърпа я и хукна към огледалото, чието покривало вече беше успяла да махне. В това време сърцето на Илай спря да се опитва да излезе навън. И както вече я беше виждал да прави с балните и коктейлните рокли, костюмите и с каквото още й хванеше окото, Абра задържа пред себе си смелата коралова рокля от двайсетте години с ниска талия и ресни до коленете.
Завъртя се така, че ресните се надигнаха и затанцуваха.
— Дълги, дълги перлени нанизи, цели купища от тях, подходяща шапка клош и безкрайно дълго сребърно цигаре. И само си представи къде е била тази рокля! Танцувала е чарлстон на някой страхотен прием или в нелегален бар. Возила се е във форд модел Т, пила е домашен джин и контрабандно уиски.