— Забавлявай се.
Абра едва го удостои с поглед.
— Разкошни са. Всички тия модели ме карат да се чудя защо досега не съм се занимавала с ретро облекла. Интересно, дали бих могла да ушия тази рокля?
— Да шиеш? — Изгледа я. — Мислех, че за това си има магазини.
— От жълта коприна с малко виолетки може би. Никога не съм шила рокля, но бих се радвала да опитам.
— Давай.
— Може дори да пробвам на онази стара шевна машина, която намерихме тук. Просто за да запазя стила.
Замечтана подреди моделите и се обърна към празното чекмедже.
— Заседна. Може би нещо му пречи… — измърмори.
Наведе се и заопипва дъното, после страните и пак дъното.
— Нещо се е приклещило или пък…
А после пръстите й напипаха нещо метално и извито.
— Има нещо тук в ъгъла — каза тя на Илай. — И в двата ъгъла всъщност.
— Ей сега ще погледна.
— Не мога да разбера защо пречи на чекмеджето да се отвори. То просто…
Нетърпеливо натисна в ъглите и чекмеджето се плъзна навън, почти в скута й. Илай отново вдигна поглед при изненаданото й „О!“
— Добре ли си?
— Да, просто малко ми удари коленете. Това е като преграда, Илай. Тайна преграда в дъното на това чекмедже.
— Да, попаднах на няколко такива в бюрата и едно в стария бюфет.
— А там дали попадна на нещо такова?
Подаде му дървена кутия, върху която беше гравирано стилизирано извито „Л“.
— Досега не.
Заинтригуван, Илай остави работата си, когато Абра сложи кутията на кашона.
— Заключена е — оповести тя.
— Може би ключовете са при онези, които описвах, повечето намерих в тайното чекмедже на стария бюфет.
Абра погледна към буркана, в който пускаха ключовете, открити при претърсването на третия етаж. А после просто свали фиба от косата си.
— Първо да опитаме с това.
Той се разсмя.
— Сериозно? Ще отключиш ключалката с игла за коса?
— Това е класическият начин, нали? Колко сложно може да бъде?
Пъхна фибата, завъртя я, размърда я и пак завъртя. Изглеждаше решена да отвори кутията, но Илай все пак се отправи да вземе буркана. И тогава чу тихичко изщракване.
— Правила ли си това и преди?
— Не, откакто бях на тринайсет и изгубих ключа на дневника си. Но някои умения си остават.
Надигна капака и откри скрити писма.
И преди се бяха натъквали на писма. Повечето бяха кореспонденции с Бостън и Ню Йорк. Някои бяха от войници, други — от дъщери, омъжени надалеч. Абра все се надяваше да открие и любовни писма.
— Хартията изглежда стара — каза тя и внимателно ги извади. — Писани са с перо, мисля… и да, има и дата. Петнайсети юни хиляда осемстотин двайсет и първа. Адресирано е до Едуин Ландън.
— Братът на Виолета. Трябва да е бил на около шейсет. Умрял е през… — Илай се разрови в спомените си за семейната история. — Мисля, че през осемстотин трийсет и някоя, но някъде в началото на десетилетието. От кого е?
— Джеймс Дж. Фицджералд от Кеймбридж.
— Можеш ли да го прочетеш?
— Май да. „Сър, съжалявам за нещастните обстоятелства, съпътствали срещата ни прежната зима. Никак не възнамерявах да наруша уединението ви, нито да предизвикам добрата ви воля. Докато изясните напълно въз… възгледите и решенията си, се чувствам задължен да ви пиша по погл… не, повеля на моята майка и ваша сестра, Виолета Ландън Фицджералд…“
Абра млъкна, ококори се и погледна Илай.
— Илай!
— Продължавай да четеш. — Изправи се и надникна над рамото й, за да огледа писмото. — В семейната история няма данни да се е омъжвала и да е имала деца. Продължавай да четеш — повтори той.
„След срещата ни през януари Вашата сестра се разболя още по-мъчително. Положението ни остава затруднено поради дълговете, натрупани от моя баща, споминал се преди две години. Службата ми като секретар при Андрю Грандън, скуайър, ми носи достоен доход, с който съумявам да издържам съпругата и семейството си. Понастоящем, разбира се, поемам и нуждите на майка си, като при това се старая да изчистя натрупаните задължения.
Не си позволявам да прося от Вас парична помощ за себе си, но трябва да го сторя от името на Вашата сестра. Тъй като здравето й продължава да е крехко, лекарите ни съветват да я изведем от града и да я изпратим на крайбрежието, защото вярват, че морският въздух ще й се отрази най-благоприятно. Боя се, че ако състоянието й не се промени, тя може и да не доживее до следващата зима.