През следващите два часа чете, пресмята, проверява данни, сравнява домашните счетоводни книжа с търговските дневници.
Главата му запулсира, но той разтърка очи и продължи да чете. Все пак беше учил право. Но наказателно, а не търговско, нито пък счетоводство или мениджмънт.
Трябваше да остави това на баща си или сестра си. Не можеше обаче да се откъсне.
Предаде се към три сутринта. Очите му сякаш бяха пълни с пясък, слепоочията му пулсираха, шията го болеше.
Но вече знаеше. Беше разбрал.
Трябваше му време, за да помисли. Слезе до кухнята и извади аспирин от шкафа. Изпи чашата с вода като умиращ от жажда човек и излезе на терасата.
Благоуханният вятър се плъзна по него. Ухаеше на море и на цветя. Цялото небе бе осеяно със звезди, ярката, почти пълна луна огряваше всичко.
А там, на скалния нос, под който беше загинал един човек, фарът на Уиски Бийч изпращаше спасителния си лъч.
— Илай? — Облечена в бял като луната халат, Абра излезе навън. — Не можеш да спиш ли?
— Не.
Вятърът накъдри халата й, развя къдриците й и лунната светлина засия в очите й.
Кога беше станала толкова красива?
— Имам малко чай, който може и да помогне.
Приближи се до него и се пресегна, за да разтрие раменете му и да освободи напрежението. Когато срещна погледа му, загриженото й изражение се смени с любопитство.
— Какво има?
— Доста неща. Много неочаквани и големи неща в един дори още по-неочакван куп с книжа.
— Защо не седнеш? Ще мога да те разтривам, докато ми разказваш.
— Не — хвана ръцете й той и ги задържа между дланите си. — Просто ще го кажа. И аз те обичам.
— О, Илай. Знам.
Не тази реакция беше очаквал. Всъщност май беше малко дразнещо.
— Наистина?
— Да. Но, за бога… — Обви ръце около него и притисна лице към рамото му. — Толкова е прекрасно, че те чувам да го казваш. Мислех си, че няма да е хубаво, ако не ми го кажеш. Но не знаех, че чувството ще е такова. Откъде можех да знам? Ако знаех, щях да те гоня като вълк, за да изтръгна тези думи от теб.
— Но откъде знаеше, след като не съм ти го казвал?
— Когато ме докосваш, когато ме гледаш, когато ме прегръщаш, го чувствам. — Изгледа го с насълзени очи. — А и не бих могла да те обичам толкова, ако ти също не ме обичаше. Нямаше да се чувствам толкова прекрасно с теб, ако не знаеше, че ме обичаш.
Разроши косите й, всички ония диви къдрици, и се зачуди как е успявал да живее дори и ден без нея.
— Значи само ме чакаше да си призная?
— Само чаках теб, Илай. Мисля, че те чаках, откакто дойдох в Уиски Бийч, защото ти беше единственото, което липсваше на това място.
— Ти знаеш какво е правилно. — Притисна устни към нейните. — Точно какво трябва да се направи. В началото адски ме уплаши.
— Знам, и аз се уплаших. Но сега? — От очите на русалката потекоха сълзи и заблестяха на лунната светлина. — Чувствам се изключително безстрашна. Ами ти?
— Аз се чувствам щастлив. И искам да те направя толкова щастлива, колкото съм и аз.
Премахна сълзите й с целувка.
— Вече ме направи. Нощта е прекрасна… всъщност денят, предполагам. Още един прекрасен ден. — Тя отново притисна устни към неговите. — Нека да си дадем още прекрасни дни.
— Обещавам.
А Ландънови изпълняват обещанията си, каза си Абра. Отмаляла се притисна към него.
— Ние се намерихме един друг, Илай. Точно когато и точно където трябваше да бъдем.
— Дали не е някаква карма?
Тя се разсмя.
— Дяволски си прав, карма е. Затова ли не можеш да спиш? Защото внезапно си приел кармичния си път и си искал да ми го кажеш?
— Не. Всъщност не знаех, че ще го кажа, докато ти не дойде тук при мен. Само като те погледнах, и то просто ми дойде, ей така.
— Трябва да се връщаме в леглото. — Усмивката й беше пълна с обещание. — Обзалагам се, че мога да ти помогна да заспиш.
— Ето още една причина да те обичам. Винаги ти идват прекрасни идеи.
Но когато хвана ръката й, си спомни.
— Господи, залисах се.
— То си ти е навик.
— Не, имам предвид, че забравих защо всъщност излязох, защо не можах да заспя. Качих се горе и започнах да се ровя из книжата — документацията, сметките.
— Всички онези числа и колонки? — Абра инстинктивно вдигна ръце да разтрие слепоочията си. — Това би трябвало да те приспи само след пет минути.