— Намерих я, Абра. Открих Зестрата на Есмералда.
— Какво? Как? За бога, Илай! Ти си гений! — Прегърна го и затанцува. — Къде е?
— Тук.
— Но къде тук и ще ми трябва ли лопата? Еха! Трябва да предадем съкровището на Хестър, на семейството ти. Трябва да се опази и… сигурно има начин да се открият наследниците на Есмералда и да станат част от откритието. Музеят на Хестър. Можеш ли да си представиш какво означава това за Уиски Бийч?
— А пък аз си мислех да избягам с него.
— Виж, Илай, помисли си само. Открито е съкровище след повече от два века. Можеш да напишеш друга книга — за него. За всички онези хора, които ще могат да го видят. Родителите ти ще могат да заемат експонати на Смитсониън, Метрополитън, Лувъра.
— Значи така правиш? Даряваш, заемаш, разпределяш?
— Ами да. Принадлежи на вековете, не е ли така?
— По един или друг начин. — Омаян от нея, Илай се взря в сияещото й лице. — Не го ли искаш? Поне някаква частица от него?
— Ами… Сега като спомена, не бих казала „не“ на нещо красиво — засмя се Абра и се завъртя. — Ох, само си помисли за историята, за разкритата загадка, за освободената магия. Но къде е? И кога ще можем да го приберем?
Илай се обърна към нея и разпери ръце.
— Вече сме го взели. Вече е опазено. Абра, това е Блъф Хаус.
— Какво? Не разбирам.
— Предшествениците ми не са били такива алтруисти и филантропи като теб. Не само че са го задържали, ами са го и похарчили. — Посочи й къщата. — Не е построена само от уискито, а и от пиратското имане. Разширението на фабриката, на къщата, първите обновления, дървеният материал, камъкът, работната ръка.
— Казваш ми, че са продали съкровището, за да разширят бизнеса си и да построят къщата?
— Станало е постепенно, ако съм разчел правилно разходните документи. В продължение на едно или две поколения, като започнем от коравосърдечните Роджър и Едуин.
— О. Трябва да го приема. — Абра отметна косите си и според него отхвърли екзалтираните си мисли за музеи и споделяне. — Блъф Хаус е Зестрата на Есмералда.
— В същността си. Иначе сметките не излизат, ако разгледаш внимателно приходите и разходите. Твърди се, че немалка част от фамилното ни богатство се дължи на хазарта. Предците ми обичали да играят и били късметлии. Освен това били умни бизнесмени. После войната, възстановяването. Всичко това е ясно, но комарджиите имат нужда от залог.
— Сигурен си, че е било съкровището.
— Логично е. Искам и Триша да погледне и да анализира, искам да намеря и Джеймс Фицджералд. Сметките излизат, Абра. Съкровището е в стените, камъка, стъклото, фронтоните. По свой начин Роджър и Едуин са платили всичко това с него, защото са го смятали за свое.
— Да — кимна отново тя. — Мъже, които могат да заличат от живота си дъщеря, сестра, биха го сметнали за свое. Разбирам.
— Брум е дошъл с него в Уиски Бийч, а Уиски Бийч е бил техен. Дали са му подслон, а той обезчестил Виолета — дъщерята, сестрата. Така че са взели онова, което е откраднал, и са построили това, което са искали.
— Безскрупулно — прошепна тя. — Безскрупулно и грешно, но… някак поетично, нали? И по някакъв начин с щастлив край. Как се чувстваш?
— Сигурно много е построено върху кръв и предателство. Не можеш да промениш историята, така че живееш с нея. Къщата е оцеляла. Семейството — също.
— Хубава е къщата. Семейството — и то. Мисля, че и двете са повече от една история.
— Безскрупулно и грешно — повтори той. — Мога само да съжалявам за това. Убийството на Линдзи също беше безскрупулно и жестоко. Сега мога да опитам единствено да открия истината. Може би така е справедливо.
— Ето затова те обичам — тихо каза тя. — Твърде късно е да звъним на Триша, а не мисля, че ще можем да заспим. Ще направя омлет.
— Ето затова те обичам.
Разсмя се, обърна се към нея и я придърпа към себе си. А когато отмести погледа си от лицето й, замръзна.
Долу на носа забеляза проблясваща светлина.
— Чакай.
Отиде бързо до телескопа и погледна през него. Изправи се и се обърна към Абра.
— Върнал се е.
Като го стискаше за ръката, тя също се наведе да погледне.
— Желаех това, за да се свърши най-сетне, но сега… Всъщност чувствам се по същия начин. Сега трябва да направим нещо. — Когато се изправи, усмивката й беше студена и свирепа. — Да счупим малко яйца.
Докато тя се занимаваше с това, а Илай правеше кафето, му хрумна, че това би могла да бъде всяка една сутрин, дори да почваше още от пет. Двама влюбени — нещо ново, свежо и вдъхновяващо — приготвят закуска.