Оставаше единствено да пуснат убиеца вътре.
— Можем да се обадим на Корбет — каза Абра, докато миеше малини. — Можем да му разкажем какво си открил.
— Да, можем.
— Но едва ли ще помогне много, ако му разкажем за мъжа, когото видях в бара.
— Мъжът, с когото Линдзи ми изневери и който е купил имот в Уиски Бийч.
— Което според адвокат Ландън няма да издържи в съда.
Илай я изгледа и постави кафето й на плота.
— Все пак е стъпка.
— Малка и при много бавен ход. Освен това Съскайнд ще разбере, че вече знаеш. Това не му ли дава възможност да предприеме някакви мерки?
— Тази стъпка може да го стресне, може дори да го подтикне да напусне Уиски Бийч. Заплахата тук ще бъде елиминирана, докато разследването по убийството на Дънкан продължава, а ние ще можем да направим следващите стъпки, за да разберем повече за фактите относно съкровището, Едуин Ландън, Джеймс Фицджералд и така нататък.
— „Да разберем за фактите относно“ не е ли образец за адвокатско говорене?
— Дори когато практикувах, сарказмът не ме притесняваше.
Абра сложи малко масло в сгорещения тиган и се усмихна, когато то зацвърча.
— Колко е тънка линията между истината и сарказма! Но да действаме. Имаме възможност да докажем, че Съскайнд е човекът, проникнал в Блъф Хаус. Да докажем не само че стои зад падането на Хестър, което според мен е много важно и за двама ни, ами показва връзката му с Дънкан. Ако успеем да ги свържем, ще можем лесно да го обвиним и в убийство.
— Доста слаби места има в този план.
Тя изсипа разбитите яйца в тигана.
— В продължение на година те тормозиха заради убийството на Линдзи, като не разполагаха нито с причина, нито с доказателство. Бих казала, че подаваме ръка на кармата и ще нахраним със същата гозба човека, участвал в това.
— Карма да не е друга дума за отмъщение?
— Зависи как ще погледнеш.
Абра подреди яйцата, плодове и филии пълнозърнест хляб, който беше опекла.
— Защо да не закусваме в дневната? Можем да гледаме изгрева.
— Дали ще е сексистко, ако преди това кажа, че обичам да те гледам как приготвяш закуска, особено в тоя халат?
— Щеше да е сексистко, ако го очакваше или го изискваше от мен. — Абра бавно прокара пръсти по халата си. — Но това, че ти харесва, означава, че имаш добър вкус.
— И аз така си помислих.
Понесоха чиниите и кафето в дневната и седнаха срещу широкия еркерен прозорец. Абра гребна от яйцата.
— За да продължа тази мисъл — добави тя, — щеше да е сексистко от твоя страна, ако се опитваше да ме държиш далеч от пътя си и в безопасност, докато следваш плана си да примамиш Съскайнд в къщата.
— Нищо такова не съм казал.
— Влюбената жена умее да чете мисли.
Илай от все сърце си пожела това да не е вярно, макар тя вече да беше показала подобни умения, и то по-често, отколкото му харесваше.
— Ако опитът да го примамим проработи, не би имало нужда да бъдем тук и двамата.
— Добре. Ти къде ще си, докато аз го следя с камерата по коридора? — с невинно изражение пъхна малинка в устата си Абра. — Трябва да мога да се свържа с теб колкото е възможно по-скоро.
— Много е досадно да се правиш на умница преди зазоряване.
— Така е и с всеки опит да опазиш малката женичка. Не съм малка и мисля, вече доказах, че мога да се пазя и сама.
— Когато започнах да говоря с теб за собствено разследване, още не знаех, че те обичам. Не бях… не знаех как да изразя всичко, което чувствам към теб. А това променя нещата. — Хвана я за ръката. — Променя всичко. Искам отговори. Искам истината за това, което се е случило с Линдзи, с баба, истината за всичко, което стана, откак се върнах в Уиски Бийч. Искам да разбера какво е станало преди двеста години. Но мога да зарежа всичко това, абсолютно всичко, ако реша, че търсенето на отговорите би могло да те нарани.
— Знам, че го мислиш, и просто… — сплете тя пръсти с неговите. — Просто ме трогва. Но и аз искам отговори, Илай. За нас. Така че нека оставим всеки да се грижи за себе си и да открием отговорите заедно.
— Ако останеш при Морийн, ще ти дам сигнал, когато и ако той се появи. После можеш да извикаш ченгетата. Те ще дойдат и ще го заловят на местопрестъплението.