— Отрова за плъхове? Не съм чула някой да е виждал плъхове в… О, боже! — Първо я застигна шокът, а после — гневът. — Този… този кучи син? Планира да отрови Барби? Това жалко подобие на човешко същество. Добре че не знаех. Щях още веднъж да го сритам в топките.
— Спокойно, тигрице. За кога ни е резервацията?
— Кое?
— За вечеря.
— О. Не навлязох чак в такива детайли.
Илай си погледна часовника.
— Добре, трябва да излезем към шест. Уговори ли се с Морийн?
— Да, ще пазят Барби. Така че действаме според плана. Тръгваме оттук с кучето, оставяме го на Морийн, после се връщаме пеш, после… Мамка му.
Хвана се за главата и се завъртя на място.
— Вечеря. Ще трябва да съм на токчета, за да изглежда правдоподобно. Добре де, добре. Ще напъхам някакви маратонки в чантата си и на връщане ще се преобуя. И не ме гледай така. Обувките са важни.
— Трябва отново да преговорим всичко и се налага да ти обясня как Шерилин ще участва в това.
— Тогава да слезем долу. Трябва да подредя нещата, които купих, преди да налетя на оня. После ще измисля какво да облека за клопката с фалшивата ни вечеря с цуни-гуни.
Илай преговори всеки детайл, а после още веднъж, от различна гледна точка. Мина през тайния коридор, после — зад лавиците, провери обектива на видеокамерата и я изпробва. Просто за всеки случай, каза си.
Ако нещата се объркат, имаше резервен план.
— Не се доверяваш на себе си — каза му Абра, като си избираше рокля, която да облече върху черната тениска и клина, с който практикуваше йога.
— Бях свикнал безусловно да вярвам на системата. Бях част от системата. А сега ще я заобиколя.
— Не, действаш според нея, просто подхождаш различно. Това всъщност е изпитание, Илай, че системата те провали. Имаш правото да защитаваш дома си и да правиш всичко, каквото се налага, за да изчистиш името си.
Сложи си и обеци — не само за да завърши тоалета, а защото й вдигаха самочувствието.
— Имаш дори правото да се забавляваш.
— Така ли мислиш?
— Категорично.
— Чудесно, защото се забавлявам. И ще продължа. Изглеждаш страхотно. Определено ще те заведа на вечеря с продължение в Бостън, когато това приключи.
— Харесва ми, но имам и по-добра идея. Когато това свърши, трябва да дадеш първия прием от онези, за които говорихме. С богата вечеря.
— Това е по-добра идея, но ще ми трябва помощ, за да я осъществя.
— За щастие тогава не само ще бъда свободна, но и силно ще желая да ти помогна.
Илай хвана ръката й.
— Мисля, че за много неща трябва да си поговорим. След това.
— Разполагаме с дълго и… бих предрекла, щастливо лято, за да си поговорим. — Абра обърна китката си, за да си погледне часовника. — Точно шест е.
— Значи по-добре да започваме.
Илай свали багажа им долу, докато Абра прибираше нещата на кучето. После се обади на Шерилин.
— Тъкмо излизаме от къщата.
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш, Илай?
— Да. Ще се обадя, когато се върнем.
— Добре! Заставам на позиция. Успех.
Илай превключи телефона си на вибрация и го пусна в джоба си.
— Да започваме.
Абра повдигна ъгълчетата на устните му с показалците си.
— Усмихни се. Помни, че излизаш на вечеря в скъп хотел с твърде секси жена и се надяваш да бъдеш ощастливен няколко пъти.
— А ако прекараме остатъка от вечерта в тъмен коридор на тъмно мазе, а после вероятно се разправяме с ченгетата, пак ли ще съм ощастливен?
— Гарантирано.
— Ето я и усмивката ми.
Излязоха навън.
— Знаеш ли какво ме радва? — запита го тя, като отвори задната врата за кучето и за багажа. — Радва ме, че точно сега ни наблюдава и си мисли, че щастливецът е той.
Илай затвори вратата и я придърпа в обятията си.
— Да му изиграем малко представление.
— С удоволствие.
Ентусиазирана, Абра се уви около него и вдигна лице за целувка.
— Работа в екип — прошепна тя. — Ето така вършим нещата в Уиски Бийч.
Той й отвори вратата.
— Помни, че когато стигнем при Морийн, трябва да действаме бързо. Не знаем колко време ще чака.
— Бързо е най-добрата ми скорост.
Когато стигнаха при О’Мали, Илай извади сака с дрехите си за преобличане и маратонките на Абра.
Морийн бе отворила вратата на къщата още преди да дойдат.