— Разбрано. Дотук се оказа прав, Илай. Надявам се да не грешиш и за останалото. Ще ви държа под око.
Илай изключи телефона си.
— Оставаш тук, както се разбрахме.
— Добре, но…
— Без „но“. Нямаме време да променяме плана. Оставаш тук, ще пазиш тишина и ще изгасим осветлението.
Наведе се към нея и я целуна.
— Помни, че ти пазя гърба.
— Разчитам на това. — Както и че щеше да стои затворена и в безопасност.
Илай се измъкна и издърпа преградата пред себе си. Зае позиция зад лавиците и изчака очите му да свикнат с мрака.
Можеше просто да включи камерата на запис и да остане вътре с Абра. Но искаше да види, да чуе, искаше да участва във всичко това… и да е на място, за да направи промени в случай на необходимост.
Не чу отварянето на задната врата. Не беше сигурен дали е чул стъпките, или си ги е въобразил. Чу обаче скърцането на вратата на мазето и тежките стъпки по тясното стълбище.
Време е за шоу, каза си Илай и включи камерата.
Съскайнд влезе бавно, като си светеше с фенерче. Илай наблюдаваше широкия лъч, който се отразяваше чак в стаята с генератора. После проследи мъжа, по-скоро неговата сянка, изрисувана върху стената и пода, придвижваща се навътре. Съскайнд вдигна фенерчето и освети лавиците.
Щом светлината мина през тях сърцето на Илай заби лудо. Целият се стегна, готов, а може би дори изпълнен с желание да изскочи и да се бие.
Лъчът от фенера обаче го подмина.
По-спокойно, помисли си той, когато натрапникът се отдалечи. За първи път беше видял Съскайнд ясно.
И той като него се беше облякъл в черно. Косата му беше по-къса и изрусена. Нов външен вид, за да се смеси с туристите.
Нагласи визьора на камерата миг преди Съскайнд да вдигне кирката. Първите удари на острието в земята изкънтяха задоволително.
„Вече си свършен — помисли си Илай. — Вече си ни в ръцете.“
Пребори се със себе си, за да не изскочи и да не му налети. Не още, нареди си. Все още не.
Тъй като беше подготвен, чу сирените — прозвучаха глухо зад дебелите стени и той продължи да наблюдава как Съскайнд копае пода, докато потта се стичаше по лицето му въпреки студения въздух.
Когато сирените замлъкнаха, Илай започна да брои отзад напред и видя как Съскайнд замръзна, щом чу стъпките над главите им.
Натрапникът стисна кирката като оръжие и много бавно отстъпи назад, като въртеше очи, а после изключи фенерчето.
Илай му даде десет секунди в мрака и по тежкото му дишане определи къде се намира. Измъкна се иззад лавиците, прицели се със собственото си фенерче и го включи.
Съскайнд вдигна ръка, за да заслони очите си.
— Пусни кирката и включи фенера си.
Мъжът примигна и хвана кирката с две ръце. Илай го изчака да се завърти на пръсти.
— Опитай и ще те прострелям. Държа те на мушка с един колт 45 калибър от оръжейната колекция на третия етаж. Може да не го знаеш, обаче е зареден и още работи.
— Блъфираш.
— Опитай. Моля. И побързай, преди ченгетата да са се довлекли тук. Дължиш ми кръв заради баба ми и с радост ще я взема.
По стълбите се чуха стъпки. Пръстите на Съскайнд върху кирката побеляха.
— Имам право да съм тук! Тази къща е повече моя, отколкото твоя. Всичко тук ми принадлежи. Имам повече право над съкровището.
— Мислиш ли? — спокойно запита Илай и извика: — Тук долу! Запалете осветлението. Съскайнд държи кирка и заплашва с нея.
— Трябваше да те пречукам — просъска онзи през зъби. — Трябваше да те пречукам, след като уби Линдзи.
— Ти си глупак. И това наистина ти е за последно.
Отстъпи съвсем малко назад, когато първата светлина се появи иззад ъгъла. Присви леко очи и срещна погледа на Абра.
Чу я как се промъква иззад него и се излага на опасност.
Корбет, Вини и още един униформен полицай пристъпиха вътре с извадени оръжия и се разпръснаха.
— Пусни кирката — нареди Корбет. — Пускай я веднага. Не можеш да се измъкнеш, Съскайнд.
— Имам правото да съм тук!
— Пусни я. Вдигни ръцете си. Веднага.
— Имам право! — Съскайнд хвърли кирката. — Той е крадецът. Той е убиецът.
— Само едното — спокойно каза Илай и застана между полицаите и Съскайнд.
— Искам да се отдръпнете, господин Ландън — нареди Корбет.
— Да, схванах.
Но преди това изчака Съскайнд да срещне очите му, да е напълно сигурен, че двамата се виждат един друг. След това натресе юмрука си в лицето му с целия гняв, с цялата болка, с всичките несгоди от изминалата година.