Когато Съскайнд се свлече до стената, Илай се отдръпна и вдигна ръце, за да покаже, че е приключил.
— Дължеше ми кръв — обяви и свали едната си ръка, за да покаже кървавите следи по кокалчетата си.
— Ще си платиш за това. Ще си платиш за всичко.
Не помисли, когато Съскайнд му скочи в гръб, просто се задейства. Вторият юмрук просна натрапника на земята, а пистолетът му издрънча на пода.
— Разплатих се.
— Ръцете така, че да ги виждам — рязко каза Корбет на Съскайнд. — Ръцете горе, веднага! Отдръпнете се, господин Ландън — предупреди той и изрита пистолета. Кимна на Вини: — Полицай.
— Да, сър.
Вини изправи Съскайнд на крака и го притисна с лице към стената, за да го претърси за други оръжия. Махна кобура, който висеше на гърба му, и го предаде на другия полицай.
— Арестуван сте за проникване с взлом, навлизане в чужда собственост и разрушаване на частно имущество — започна, докато му слагаше белезниците. — Допълнителното обвинение включва две нападения. Май можем да добавим и укриване на огнестрелно оръжие с намерение да бъде използвано за нападение.
— Прочети му правата — нареди Корбет. — Отведи го.
— Разбрано.
Вини вдигна палец на Илай, преди двамата с другия полицай да отведат Съскайнд от мазето.
Корбет прибра пистолета си.
— Това беше глупав ход. Можеше да ви простреля.
— Но не ме простреля. — Илай отново огледа изцапаната си с кръв ръка. — Разплатих се с него.
— Да, предполагам. Вие сте нагласили всичко. Примамили сте го вътре.
— Нима?
— Получих обаждане от вашия детектив, че е забелязала Джъстин Съскайнд да прониква в Блъф Хаус. Вярвала, че може да е въоръжен. Притесняваше се за безопасността ви.
— Звучи разумно и отговорно, особено след като той наистина проникна и беше въоръжен.
— А вие двамата съвсем случайно бяхте точно на местопрестъплението?
— Ние… изследвахме коридорите. — Абра хвана Илай под ръка и се усмихна лукаво. — Сещате се, играехме на пирата и девицата. Чухме шум. Не исках Илай да идва тук, но той почувства, че трябва да го направи. Щях да се кача да извикам полицията, но ви чух да идвате.
— Доста удобно. Къде е кучето?
— Остана да преспи у приятели — отвърна Илай с равен глас.
— Постановка. — Корбет поклати глава. — Можехте да ми се доверите.
— Направих го. Вярвам ви. Домът ми, баба ми, животът ми. Жена ми. Но аз ви вярвам и затова искам да ви разкажа историята, преди да разпитате Съскайнд. Някои части от нея се развиват в съвремието. Знам кой е убил Линдзи или поне съм дяволски близо до отговора.
— Разполагате с вниманието ми.
— Ще ви кажа, но искам да гледам разпита. Искам да съм там.
— Недейте да се пазарите, ако разполагате с информация или доказателство за престъпление.
— Разполагам с история и с теория. Мисля, че ще оцените и двете. Мисля, че дори детектив Улф ще се заинтригува. Искам да гледам, детектив. Сделката е добра и за двама ни.
— Можете да дойдете с мен. По пътя ще говорим за това.
— Сами ще дойдем.
Корбет изпъшка.
— Доведете и детективката си.
— Няма проблем.
— Постановка — отново измърмори Корбет и се отправи към стълбището.
— Ти не остана вътре — каза Илай на Абра.
— Моля ти се. Ако си си въобразявал, че ще остана, може и да ме обичаш, но никак не ме познаваш.
Сграбчи кичур от косата й и го подръпна.
— Всъщност се получи почти така, както го планирахме.
— Чакай да видя ръката ти — повдигна я Абра и нежно целуна ожулените му кокалчета. — Сигурно боли.
— Да, наболява. — Леко се засмя и намигна, като сви пръстите си. — Но по един добър и удовлетворяващ начин.
— Твърдо против насилието съм, освен в случай че човек защитава себе си или друг. Но ти беше прав. Той ти го дължеше. — Отново целуна ръката. — А и да ти призная, хареса ми да те гледам как удряш копелето.
— Това не звучи като изказване на противник на насилието.
— Знам. Голям срам. Какво исках да ти кажа, щом останем насаме? А, да. Ти носеше пистолет. Това не го бяхме обсъждали.
— Наложи се малка промяна.
— Къде е сега? Изключих камерата още щом дойдоха ченгетата — добави Абра.