— Значи имате моралното право и правото на кръвта няколкократно да влезете с взлом в Блъф Хаус и… защо точно в мазето?
— Виолета казала на сина си, че Брум й дал указания да го скрие там, за да е в безопасност.
— Добре де, а не си ли помислихте, че за двеста години някой може да го е намерил и да го е похарчил?
— Тя го е скрила. То е там и е мое по право.
— И вие вярвате, че това право ви позволява да нахлувате, да рушите собственост и да блъскате стари дами по стълбите?
— Не съм я блъснал. С ръка не съм я докоснал. Беше нещастен случай.
Корбет вдигна вежди.
— Стават нещастни случаи. Разкажете ми за този.
— Трябваше да се кача на третия етаж, за да огледам. Ландън са натрупали там много неща. Трябваше да видя дали няма да намеря нещо, което да ми даде по-точни указания за Зестрата. Старата дама се събуди, видя ме, побягна и падна. Това е. С пръст не съм я докоснал.
Не, не си я докоснал, помисли си Корбет. Просто си я оставил да лежи потънала в кръв в подножието на стълбите.
— Видяхте ли я да пада?
— Разбира се, че я видях да пада. Бях там, нали така? Не беше моя вината.
— Добре, нека се изясним. Промъкнали сте се в Блъф Хаус на двайсети януари тази година. Госпожа Хестър Ландън си е била вкъщи, видяла ви е, опитала се е да избяга от вас и е паднала по стълбите. Така ли беше?
— Точно така. Не съм я докоснал.
— Но сте докоснали Абра Уолш в нощта, когато е дошла в Блъф Хаус, след като сте прекъснали електричеството и сте влезли с взлом.
— Не съм я наранил. Просто трябваше да… да я задържа, докато успея да се измъкна. Тя ме нападна. Точно както Ландън ме нападна тази вечер. Вие видяхте това.
— Видях да се пресягате за оръжието, което носехте. — Корбет изгледа Вини.
— Да, сър. Свидетелствам същото. Разполагаме и с оръжието като доказателство.
— Щастлив сте, че се отървахте само с два юмрука. Сега да се върнем към нощта, когато сте се сблъскали с Абра Уолш в Блъф Хаус.
— Току-що ви казах. Тя ме нападна.
— Интересно твърдение. А Кърби Дънкан, и той ли ви нападна, преди да го простреляте и да хвърлите тялото му от скалите при фара?
Челюстта на Съскайнд отново затрепери. Той отмести поглед.
— Не знам за какво говорите, нито пък знам кой е Кърби Дънкан.
— Кой беше. Ще ви опресня паметта. Той беше частният детектив от Бостън, когото сте наели, за да следи Илай Ландън. — Корбет вдигна ръка, преди Съскайнд да проговори. — Нека спестя малко време. Може би си мислите, че сте покрили следите си. С нахлуването в офиса на Дънкан и в апартамента му, за да се отървете от записите му. Но когато бързат, хората забравят дребни нещица. Например, че файловете може и да са копирани. И че това, което имате, ще излезе наяве, когато пратим екип да претърси къщата ви тук и още един за апартамента ви в Бостън.
Остави думите да проникнат в съзнанието на Съскайнд.
— Да вземем и оръжието, което извадихте. Потвърдено е вече, че то е регистрирано на Кърби Дънкан. Как се сдобихте с пистолета на Дънкан?
— Аз… намерих го.
— Просто щастлива находка? — усмихна се Корбет. — Къде го намерихте? Кога? Как?
Наведе се към Съскайнд.
— Нямате отговор на това. Дайте си малко време да помислите, а докато го правите, поразсъждавайте и над това. Много хора си въобразяват, че като носят ръкавици или като изтрият пистолета, са в безопасност. Но рядко се сещат да носят ръкавици, когато зареждат оръжието. Подхвърлили сте пистолета в дома на Абра Уолш, Съскайнд, но отпечатъците по куршумите, които съдебните медици извадиха от тялото на Дънкан, не бяха нейните. Познайте чии са.
— Беше самозащита.
— Звучи смислено. Разкажете ми.
— Дойде при мен. Аз се защитавах. Той… нападна ме.
— Както ви нападна Абра Уолш ли?
— Нямах никакъв избор. Той дойде при мен.
— Застреляли сте Кърби Дънкан и сте хвърлили тялото му от скалите на фара?
— Да, при самозащита… И той си извади пистолета. Нахвърли ми се, беше въоръжен, сбихме се. Беше нещастен случай.
Корбет се почеса по врата.
— Май сте твърде предразположен към нещастни случаи. Работата обаче е там, че ние тук сме добри в работата си. Кърби Дънкан не е бил застрелян отблизо, докато се е боричкал. Съдебните медици са категорични.