— Така стана. — Съскайнд прибра ръцете си. — Беше самозащита. Имах правото да се защитя.
— Имате право да нахлувате в частна собственост и да ровите из нея, да изоставите ранена възрастна жена, която е паднала, защото сте проникнали в дома й, докато е спяла, да нападнете друга и да убиете мъж. Ще откриете, че законът не признава ни едно от тези ваши права, Съскайнд, и ще разполагате с продължително време да мислите над това в затвора, където ще излежавате доживотна присъда за убийство първа степен.
— Беше самозащита.
— С това ли ще обясните защо убихте Линдзи Ландън? И тя ли ви нападна и заплаши, та се наложи да й разбиете главата отзад, за да защитите себе си?
— Не съм убил Линдзи! Ландън я е убил, а вие, ченгетата, го оставихте да се измъкне. Парите и името му, затова тя е мъртва, а той — свободен и се разпорежда в къщата, която по право е моя.
Корбет погледна към двустранното огледало и леко кимна. Тихо въздъхна. Надяваше се, че не допуска грешка, но сделката си беше сделка.
— Откъде знаете, че Ландън я е убил?
— Защото го направи. Тя се боеше от него.
— Казала ви е, че се бои от съпруга си?
— Беше развалина, след като оня ден й се нахвърли пред хората. Каза ми, че е способен на всичко. Заплашил я, казал й, че ще я накара да съжалява, че ще си плати. И това е записано! Обещах й, че ще я пазя, ще я пазя от всичко. Тя ме обичаше. И аз я обичах. Ландън вече се беше разделил с нея, но когато научи за нас, не можа да понесе, че тя е щастлива. Отишъл е там и я е убил, после е купил ченгетата и се измъкна.
— Значи Улф е бил купен.
— Адски сигурно е, че е така.
Корбет погледна встрани и отново кимна, когато Илай влезе.
— Илай Ландън влиза на разпита. Господин Съскайнд, мисля, че можем да спестим малко време и да изясним всичко това, ако господин Ландън участва в разпита. Ако имате възражения срещу присъствието му, само кажете и ще излезе.
— Имам много неща да му кажа, тук и сега. Ти, кучи сине. Убиецо.
— Това трябваше да са моите думи. Но нека говори.
Илай седна на масата.
30.
— Не я искаше.
— Не — съгласи се Илай. — Не я исках и още по-малко я исках, когато разбрах, че ме лъже, мами и използва. Тя знаеше ли защо започнахте връзката си? Знаеше ли, че се възползваш от нея, за да се добереш до информация за мен, за Блъф Хаус, за семейството и за съкровището?
— Обичах я.
— Може и да си я обичал, но не си започнал да спиш с нея от любов. Направил си го, за да ми окажеш натиск и да изцедиш от нея всичко, което евентуално съм й казал за Зестрата.
— Познавах я. Разбирах я. Ти дори не я знаеше коя е.
— Господи, прав си за това. Не споря. Не я познавах, не я исках, не я обичах. Не съм я убил.
— Влязъл си в оная къща и когато ти е казала да вървиш по дяволите, да се разкараш от мястото, където щяхме да живеем двамата с нея, да се оженим и да започнем живота си, ти си я убил.
— Доста трудно би било да се ожениш за нея, след като вече си имаш жена.
— Вече бях казал на Идън, че искам развод, и когато Линдзи те е уведомила, че двамата ще се съберем, не си се стърпял. Не си я искал, но и не си искал да бъде с друг.
— Мислех, че жена ти не е знаела за теб и Линдзи до убийството.
Съскайнд сви юмруци върху масата.
— Не знаеше за Линдзи.
— Ти просто каза на съпругата си, на майката на двете ви деца, че искаш развод, а тя не ти зададе никакви въпроси?
— Не е твоя работа какво става между мен и Идън.
— Забавно. Двамата с Линдзи определено не бяхме толкова цивилизовани и разумни, когато тръгнахме да се развеждаме. Имахме много спорове, обвинения и кавги. Предполагам, че съпругата ти е по-добър човек. От онези, дето не застават на пътя ти и те оставят да вземеш това, което искаш. Къде смятахте да ходите с Линдзи в нощта, когато беше убита? Хайде, Джъстин, тя си стягаше багажа, преди това се скарахме грозно на публично място и беше разстроена. Бил си влюбен в нея и вече си бил поискал развод от жена си. Линдзи не би напуснала града без теб.
— Не е твоя работа къде сме щели да ходим.
— Но когато си дошъл да я вземеш…
— Беше твърде късно! Ти я беше убил. Полицията вече беше там.
Когато се изправи и наведе напред, Вини пристъпи, сложи ръка на рамото му и го принуди да седне отново.
— Остани на стола.
— Махнете си ръцете от мен! Виновен сте колкото и той. Всеки от вас. Онази нощ дори не можах да спра, за да я видя. Можах само да помоля един от съседите, който стоеше навън в дъжда, да ми каже какво е станало. А той ми каза, че е имало проникване с взлом и жената, която живеела в къщата, е мъртва. Тя беше мъртва, а ти вече почти се беше измъкнал.