Без да каже нищо, Илай погледна Корбет и мълчаливо му прехвърли топката.
— Това, което казвате сега, не съвпада с предишните ви показания пред полицията относно убийството на Линдзи Ландън.
— Знам как става. За глупак ли ме вземате? Ако бях признал, че съм бил в близост до къщата, ченгетата щяха да се залепят за мен. Той я е убил. — Съскайнд посочи Илай с пръст. — Ти го знаеш и ме набута тук, защото вършех това, което е мое право. Свършете си работата. Арестувайте го.
— Ако ще си върша работата, трябва да изясня всичко. Трябват ми всички факти. По кое време отидохте до къщата на Ландън в Бек Бей?
— Към седем и петнайсет.
— А после?
— Прибрах се право у дома. Бях почти полудял, не можех да мисля. Идън приготвяше вечеря и ми каза, че току-що е чула по новините, че Линдзи е била убита. Бях сломен. Какво очаквахте? Обичах я. Не бях на себе си и Идън ми помогна да се успокоя, да обмисля всичко. Тревожеше се за мен, за децата, затова каза, че ще потвърди пред полицията, че съм бил у дома още от пет и половина и че трябва да избегнем скандали и напрежение заради нещо, което Ландън е направил.
— Излъгала е.
— Защитаваше мен и нашето семейство. Аз я подведох, но тя се застъпи за мен. Знаеше, че не съм убил Линдзи.
— Да, знаела е — тихо каза Илай. — Знаела е, че ти не си убил Линдзи. Знаела е и че не аз съм убил Линдзи. Дала ти е алиби, Джъстин, а полицията е повярвала. И ти си й дал алиби, така че да е вкъщи с теб, като добра съпруга. Пили сте заедно маргарити, тя е готвила за двама ви, когато всъщност е отишла да се разправя с Линдзи, а тя я е пуснала да влезе.
— Това е лъжа! Нелепа и користна лъжа.
— А Линдзи вероятно й е казала нещо подобно на това, което ми наговори последния път, когато се видяхме. Че съжалява, но така стоят нещата. Че те обича и ви е съдено да бъдете щастливи заедно. И Идън грабва ръжена и я убива.
— Не би могла да го направи.
— Ти по-добре знаеш. Нападнала е, защото жената, която е мислела за приятелка, я е направила на глупачка. Жената, която е мислела за приятелка, е заплашила всичко, което й е било скъпо. Съпругът, с когото е живяла, на когото се е доверявала, на когото е вярвала, я е предал и е щял да разбие брака им с нечия друга съпруга.
— Не само ти е казала, че ще ти даде развод — вмъкна Корбет. — Скарали сте се, тя е била настоятелна и ти си й казал, че си влюбен в друга. Казал си й в кого.
— Това няма значение.
— Кога? Кога й каза за Линдзи?
— В нощта преди убийството. Няма значение. Идън ме предпази и единственото, за което помоли в замяна, беше да дам на брака ни още един шанс, още един опит, още няколко месеца. Направи го за мен.
— Направила го е за себе си. — Илай се изправи. — И двамата сте мислели само за себе си и по дяволите всички останали. Можеше да я имаш, Джъстин. Поисках единствено пръстена на баба си, но Идън е търсела повече от това и те е използвала, за да го получи. Трудно е да бъде винена.
Излезе и отиде при Абра. Тя седеше и го чакаше на пейката. Изправи се, когато ръцете му я обгърнаха и той притисна чело към нейното.
— Беше трудно — спокойно каза тя.
— По-трудно, отколкото си мислех.
— Разкажи ми.
— Ще го направя. Всичко. Да се прибираме, а? Нека се махнем оттук и да си отидем у дома.
— Илай. — Вини бързо излезе от стаята за разпит. — Изчакай малко.
Млъкна и огледа внимателно лицето му.
— Как си?
— Всъщност добре. Хубаво е, че нещата се изясниха. Вече мога да се надявам, че всичко ще приключи.
— Радвам се да го чуя. Корбет иска да ти кажа, че когато приключи със Съскайнд, ще се обади директно на Улф. Ще вземат Идън Съскайнд и ще говорят с нея. Корбет, ако искаш мнението ми, ще иде в Бостън да се включи.
— Да се оправят. Аз съм вън. Нищо от това вече не е част от живота ми. Благодаря ти за помощта, Вини.
— Вършех си работата, но някой път можеш да ме черпиш бира.
— Ще те черпя с колкото бира поискаш.
Абра пристъпи напред, хвана лицето на Вини и леко го целуна по устните.
— Той ще те черпи бира, но това е от мен.
— Май е по-добре от бира.
— Да се прибираме у дома — повтори Илай. — Вече е свършено.