— В такъв случай се радвам, че вече не си защитник.
— Аз също.
Ръката му се стегна в нейната, когато Улф се появи от дъното на коридора.
— Ландън.
— Детектив.
— Грешах, но вие изглеждахте така, сякаш сте виновен.
Улф ги подмина, но Илай се обърна.
— Това ли е? Само това ли ще кажете?
Детективът го погледна.
— Да, това е.
— Неудобно му е — отбеляза Абра и само се усмихна, когато Илай я изгледа объркано. — Той си е задник, но му е неудобно. Прости му и помни, че кармата си знае работата.
— За кармата не знам, но ще започна да работя над опрощаването му.
— Добре. Сега да купим цветя за Хестър и да идем да споделим със семейството ти тези прекрасни новини. После ще се приберем и ще видим какво ще правим.
Илай имаше някои идеи за това.
Изчака няколко дни и остави нещата да улегнат и за двамата. Беше си върнал живота и нямаше нужда от репортажите за ареста на Идън Съскайнд заради убийството на Линдзи, нито пък от задържането на Джъстин Съскайнд заради Дънкан, за да го разбере.
Беше си върнал живота, но това не беше животът, който някога бе водил, и това го правеше щастлив.
Направи си планове, някои с Абра — щяха да дадат голям прием в Блъф Хаус за Четвърти юли. Показа й предварителните планове за инсталиране на асансьор, така че баба му да може да се прибере и да живее удобно.
А имаше и планове, които не беше споделил с нея… все още.
Така че чакаше, разхождаше кучето, прекарваше много време с жената, която обича, и започваше да вижда Блъф Хаус в напълно различна светлина.
Избра една вечер с нежен бриз и обещание за хубав залез, с очакване за пълнолуние. Подреждаше чиниите за вечеря, а Абра седеше на кухненския плот и работеше над графика си за идната седмица.
— Мисля да направя някои малки промени. През есента ще добавя и зумба. Популярна е, а мога да получа сертификат.
— Обзалагам се, че можеш.
— Йогата винаги ще е основното, но ми се ще да добавя и други възможности, да поддържам интереса.
Изправи се и забоде новия си график на дъската.
— Като си говорим за поддържане на интереса, искам да ти покажа нещо на третия етаж.
— В коридора? Да не си мислиш за пирата и девицата?
— Може би, но преди това има нещо друго.
— Знаеш, че е много жалко, дето не можем да отворим този етаж за голямото празненство през юли. Твърде сложно е и в момента е задръстено с доста неща, но се басирам, че можем да го направим разтърсващо.
— Може би някой ден.
— Винаги съм харесвала този ден.
— Забавно, защото осъзнах, че и аз го харесвам. Остана малко.
Отведе я в старите слугински помещения, където в купа се изстудяваше бутилка шампанско.
— Празнуваме ли?
— Силно се надявам да е така.
— Винаги съм обичала да празнувам. Тук имаш някакви планове. — Отиде до масата и ги огледа. — Илай! Започнал си да правиш планове за кабинета си. О, това е страхотно. Ще се получи невероятно. Добавяш външен вход към терасата? Идеята е великолепна. Ще можеш да влизаш и да излизаш ей оттам, да седиш и да съзерцаваш. Не си ми казал!
Обърна се към него.
— Това са само предварителни скици. Исках някои от тях да са завършени и да видя кое може да стане, преди да ти ги покажа.
— Е, предварителни или не, това си е добра причина да гръмнем шампанското.
— Не това е причината.
— Имаш и други?
— Да, още много. Виж, архитектът остави това място без име. Тук, където седим, банята там. Помолих го да ги нахвърли в общи линии и да го остави така.
— Още планове. — Абра се завъртя, а после пак. — Толкова много можеш да направиш с тези помещения.
— Не, всъщност не, но ти можеш.
— Мога ли?
— Можеш да си направиш студиото.
— Олеле… Илай, това е толкова мило от твоя страна, толкова сладко, обаче…
— Изслушай ме. Твоите клиенти… или курсисти… все едно, могат да влизат оттук, откъм терасата. На третия етаж е, обаче какво пък, ще се упражняват по стълбите. Ако ще организираш йога за възрастни или нещо такова, ето го и асансьора. А после и това пространство тук. Можеш да си направиш стая за масажи и за терапия. Аз ще работя тук, в северното крило, така че няма да ми пречиш. Питах баба какво мисли и тя каза, че е страхотно, така че имаш одобрението й да се захващаш за работа.
— Добре си го обмислил.