Не можа да измисли разумен начин да надвие в спор жената, която в момента му сгъва боксерките.
— Можеш ли да готвиш? — запита го тя.
— Да. Достатъчно.
— Нека позная. — Наклони глава и заби зелените си очи в него. — Сандвичи със сирене на грил, бъркани яйца, пържола… а, и бургери. Освен това… нещо с раци или миди.
Той си ги наричаше „Миди а ла Илай“… и наистина му се щеше тя да излезе от главата му.
— Ти какво, да не четеш мисли така, както правиш палачинки?
— Гледам на ръка и на таро, но само за забавление.
Това не го изненада ни най-малко.
— Както и да е. Ще ти сготвя тенджера или две, нещо, което ще можеш да претопляш и да ядеш. Но първо ще ида на пазар. Отбелязала съм в календара дните, когато ще идвам, за да си направиш план. Искаш ли да ти взема и друго, освен „Маунтин Дю“?
Кратките и ясни детайли, които му изложи, сякаш парализираха мисълта му.
— Не мога да се сетя за нищо.
— Ако се сетиш, просто го напиши. За какво е книгата ти? Или е тайна?
— Тя е… Лишен от правата си адвокат търси отговори и изкупление. Дали ще загуби живота си, буквално, или ще си го върне? Такива работи.
— Харесваш ли го?
Изгледа я за миг, защото точно това беше правилният въпрос. Въпросът, на който предпочиташе да отговори, вместо да го избегне.
— Разбирам го, вложил съм много в него. Превръща се в някой, когото харесвам.
— Да го разбираш, е по-важно от това да го харесваш според мен. — Смръщи се, когато Илай разтърка рамото и врата си. — Изгърбваш се.
— Моля?
— Над клавиатурата. Изгърбваш се. Повечето хора го правят.
Остави прането настрана и преди да е успял да отгатне намеренията й, пристъпи и заби пръсти в раменете му. Внезапна и сладка болка се спусна чак до ходилата му.
— Виж, ох…
— Божичко, Илай, направо си се вдървил.
Раздразнението му премина в объркване. Защо тая жена не го остави на мира?
— Просто вчера се преуморих. Чистих снега.
Абра свали ръцете си, когато той се отдръпна, и отвори шишенцето с обезболяващото. Реши, че може наистина да се е преуморил, но и писането си беше казало думата. Но какво ли се криеше под всичко това? Дълбок, усложнен стрес.
— Ще изляза навън и ще се обадя по телефона — обяви той.
— Чудесно. Студено е, но е красиво.
— Не знам колко да ти платя. Така и не те попитах.
Когато му каза цената, той бръкна за портфейла си, но откри джоба си празен.
— Не знам къде ми е портфейлът.
— Беше в дънките ти. Сега е върху скрина ти.
— А, благодаря. Ей сега се връщам.
Горкичкият тъжен стресиран Илай, помисли си тя. Трябваше да му помогне. Сети се за Хестър и поклати глава, докато зареждаше миялната машина.
— Знам, че ще успея — измърмори.
Илай се върна и остави парите на плота.
— И благодаря, в случай че не се върна, преди да си тръгнеш.
— Няма защо.
— Ами аз само ще… ще видя как е на брега и ще се обадя на нашите и на баба. — „И ще се разкарам далеч от теб.“
— Страхотно. Поздрави ги от мен.
Думите й го накараха да спре на прага на пералното помещение.
— Познаваш родителите ми?
— Естествено. Срещали сме се няколко пъти, когато са идвали тук. Освен това се видяхме, като идвах в Бостън при Хестър.
— Не знаех, че си идвала в Бостън при нея.
— Разбира се, че идвах. Просто сме се разминали с теб. — Включи машината и го погледна. — Тя ти е баба, Илай, но и за мен беше такава. Обичам я. Трябва да снимаш къщата от брега и да й я пратиш. Ще й хареса.
— Да, така е.
— О, Илай? — добави Абра и се наведе да вземе коша за пране, докато той се канеше да излезе от помещението. — Ще се върна към пет и половина следобед. Довечера нямам нищо за правене.
— Ще се върнеш?
— Да, с дъската си. Трябва ти масаж.
— Не ща никакъв…
— Трябва ти — повтори тя. — Може да си мислиш, че не искаш, обаче, повярвай ми, щом започна, ще си промениш мнението. Нещо като подарък за добре дошъл в къщата. Терапевтичен масаж, Илай — добави. — Лицензирана съм. Няма да е с неочакван край.
— Боже.
Абра само се засмя, понесла коша.
— Значи, разбрахме се. Пет и половина!
Тръгна след нея с намерението да изясни веднъж завинаги, че няма нужда от тази услуга, но щом се дръпна от вратата, тъпа болка прониза гърба и раменете му.
— Мамка му!
Напъха ръце в палтото си. Имаше нужда само от обезболяващо. И да разполага с главата си, без тя да се шири вътре, за да може спокойно да мисли за книгата.