— Става. Изглеждаш по-добре. Отпочинал и успокоен.
— Чувствам се добре. Първо, искам да се извиня. Бях груб и свадлив.
— Тук и двамата сме съгласни. И инат?
— Може би. Добре де, допускам, че проявих и инат.
— Хубаво, картите са свалени. — Взе чаша вино и я вдигна. — Надявам се нямаш нищо против, че се почерпих.
— Не, разбира се. Освен това, благодаря ти. Когато казвам, че се чувствам добре… Не помня кога за последно бях така.
Погледът й омекна. Състраданието можеше да го накара отново да се напрегне, но разбирането беше друга работа.
— О, Илай. Животът наистина може да е гаден, нали? И трябва да си изпиеш останалата вода. За да се хидратираш и да изхвърлиш токсините. Утре може да почувстваш някакви болки. Наложи се да приложа доста сила. Искаш ли чаша вино?
— Да, наистина. Ще си взема.
— Просто седни — нареди му тя. — Отпусни се и бавно си изпий водата. Трябва да се запишеш на масаж два пъти седмично, докато не успеем напълно да победим този стрес. После може да намалим до веднъж в седмицата или дори през седмица.
— Трудно ми е да споря, след като съм наполовина разглобен.
— Добре. Ще запиша часовете в календара ти. Засега ще идвам при теб. Ще видим как ще потръгне.
Илай седна, отпи първата си глътка вино. Вкусът му беше като амброзия.
— Коя си ти?
— А, това е дълга история. Някой ден ще ти я разкажа, ако станем приятели.
— Изпра ми бельото и ме накара да легна гол на дъската ти. Това е доста приятелско.
— Това е работа.
— Продължаваш да ми готвиш. — Посочи с глава котлона. — Какво е това?
— Кое?
— Онова на печката.
— Онова на печката е здравословна супа — зеленчуци, боб, шунка. Леко я подлютих, защото не знам колко люто обичаш. А това… — Обърна се и отвори фурната. Нов аромат се процеди и подхрани растящия му апетит. — Руло „Стефани“.
— Направила си руло „Стефани“?
— С картофи, моркови и зелен боб. Като за мъж. — Затвори фурната. — Беше се отнесъл за два часа. Трябваше да правя нещо.
— Два… два часа.
Абра махна разсеяно към часовника и се зае да вади чинии.
— Искаш ли да вечеряш?
— Естествено. — Погледна часовника, а после нея. — Направила си руло.
— Хестър ми остави списък. Рулото беше в първите три. Освен това си мисля, че можеш да понесеш малко червено месо. — Започна да реже ястието. — А, между другото. Ако ми поискаш кетчуп, за да го залееш с него, ще те ударя.
— Отбелязвам си и приемам.
— Още една спогодба. — Абра задържа чинията така, че той да не може да я достигне. — Почти мога да гарантирам споразумение в замяна на рулото. Можем да говорим за книги, филми, изкуство, мода, хобита и каквото и да е друго. Но нищо лично. Не и тази вечер.
— Става.
— Тогава нека да ядем.
5.
В сутерена на църквата Абра бавно поведе групата към финалната релаксация. Тази сутрин при нея се бяха събрали дванайсет човека — доста на брой за това време от годината и за този час от деня.
Големите групи поддържаха личната й удовлетвореност и стабилността на бюджета й.
Разговорите започнаха веднага щом дамите — и двама мъже — се изправиха на крака и започнаха да навиват постелките — и своите, и допълнителните, които тя винаги носеше за хората, които си нямаха собствени.
— Много добре се справи днес, Хенри.
Шейсет и шест годишният пенсиониран ветеринар й се усмихна наперено.
— Един от дните, в които мога да се задържа в „Половин луна“ повече от три секунди.
— Само продължавай да дишаш. — Абра си спомни как когато жена му го беше довела на курса едва ли не с пищене и влачене, Хенри не бе в състояние да докосне пръстите на краката си.
— Помнете — извика тя. — Следващата ни среща е във вторник.
Морийн се приближи, докато Абра си навиваше постелката.
— Ще дойда, а ще имам нужда и от малко сериозно кардио. Направих кексчета за училищната забава на Лиъм днес. Изплюсках цели две.
— Какви бяха?
— Шоколадови с маслен крем и захарна глазура. Със захарни пръчици и желатинови топчета.
— А моето къде е?
Морийн се засмя и се потупа по корема.
— Изядох го. Трябва да се прибирам, да си взема душ, да се облека като примерна мама и да занеса кексчетата. А после смятам да те моля и да те изнудвам да бягаш с мен, за да успея да изгоря всички тия калории. Децата ще имат тържество след училище, а аз съм затрупана с документи за попълване, така че нямам извинение.