— Адвокати и клиенти за недвижима собственост.
— Адвокатът си е адвокат, клиентът си е клиент. Може пък да му дойде идея. И ще запази всичко в тайна.
— Не съм сигурна. След като този тип е стигнал до мен, кой знае с кого още е разговарял. Скандалът отново ще се раздуха.
— Горкият Илай.
— И ти не вярваш, че той е виновен.
— Не.
— Защо му вярваш, Морийн?
— Е, както знаеш, имам си диплома за детектив от телевизионните сериали, които постоянно гледам. С други думи, защо човек, който никога не е проявявал агресивно поведение, внезапно ще халоса съпругата си в главата с ръжена от камината? Тя му е изневерила, това го е вбесило. Изневярата е щяла да бъде в неин ущърб при развода. На мен понякога ми се иска да халосам Майк с ръжена.
— Не е вярно.
— Е, не буквално, но имам предвид, че наистина го обичам. Мисля, че трябва истински да обичаш или мразиш някого, за да му размажеш главата. Освен ако не става въпрос за нещо друго. Пари, страх, отмъщение. Не знам.
— Но кой го е направил?
— Ако знаех и можех да го докажа, щяха да ме повишат от детектив в лейтенант. Или пък в капитан. Би ми харесало да съм капитан.
— Че ти вече си. Капитан на хубавия кораб О’Мали.
— Истина е. А ти можеш да станеш капитан на отдела, който ще изчисти името на Илай Ландън веднъж завинаги.
Абра не каза нищо и Морийн я плесна по ръката.
— Това беше майтап. Дори не си помисляй да се забъркаш в нещо такова. Всичко ще излезе наяве, Абра. Илай ще се оправи.
— Но какво мога да направя? — Въпросът на Абра не обещаваше, че няма да прави нищо.
Когато тръгнаха да бягат обратно, тя осъзна, че се радва, задето е излязла. Чудесен начин да помислиш, да прогониш лошото настроение, да ти дойдат идеи. Липсваше й бягането по време на студената прегръдка на зимата, липсваше й звукът от собствените й ходила по пясъка, докато поглъщаше морския въздух.
Не беше от хората, които биха си пожелали времето да лети по-бързо, но наистина дълбоко жадуваше за пролетта и идещото след нея лято.
Зачуди се дали Илай ще бъде в Блъф Хаус, когато времето започне да се затопля и дърветата се раззеленеят. Дали ароматният пролетен бриз щеше да отвее сенките, които го мъчеха?
Може би тези сенки имаха нужда от малко помощ, за да намерят изхода. Абра щеше да помисли за това.
И тогава го видя, застанал край прибоя с ръце в джобовете, зареял поглед далеч към хоризонта.
— Ето го и Илай.
— Какво? Къде? Ох, мамка му!
— Какъв е проблемът?
— Не си представях, че когато му налетя за пръв път, ще съм потна, зачервена и пъшкаща. Всяка жена обича да поддържа определен стандарт, в случай че срещне първото си сериозно гадже. Защо си навлякох най-стария анцуг? Така краката ми приличат на дънери.
— Не е вярно. Никога не бих те оставила да обуеш нещо, от което краката ти ще приличат на дънери. Обиждаш приятелския ми кодекс.
— Права си. Толкова дребнаво и егоистично от моя страна. Извинявай.
— Извинена си, обаче внимавай. Илай!
— Мамка му — отново измърмори Морийн, когато той се обърна. Защо поне не си беше сложила гланц за устни в джоба?
Абра вдигна ръка. Заради слънчевите му очила нямаше как да види очите му. Той обаче този път не се ограничи да й помаха в отговор и да избяга. Изчака ги да се приближат — положителен знак.
— Здравей — спря Абра и сложи ръце на бедрата си, като опъна единия си крак назад в упражнение за разтягане. — Ако те бях видяла по-рано, щях да те взема да тичаш с нас.
— Напоследък се придържам по-скоро към ходенето. — Илай извърна леко глава и си свали очилата.
За пръв път Абра го видя да се усмихва продължително, а той задържа погледа си върху Морийн, от което тя се изчерви допълнително.
— Я гледай. Морийн Баниън.
— Да бе, гледай ме. — Изсмя се приглушено и вдигна ръка, за да си оправи косата, когато се сети, че е със скиорска шапка. — Здрасти, Илай.
— Морийн Баниън — повтори. — Не, извинявай, сега си… как беше?
— О’Мали.
— Точно така. И последния път, когато те видях, ти беше…
— Много бременна.
— Изглеждаш страхотно.
— Изглеждам потна и сдухана, но благодаря. Радвам се да те видя, Илай.
Когато Морийн пристъпи напред и обви ръце около него в здрава прегръдка, Абра си даде сметка защо толкова много обича приятелката си. Заради искреното състрадание, което беше способна да изпитва, заради чувствително й сърце.