Видя как Илай затваря очи и се зачуди дали се сеща за онази нощ под кея на Уиски Бийч, когато всичко е било просто и невинно.
— Дадох ти достатъчно време да се установиш — каза Морийн, когато го пусна. — Май вече си го направил. Трябва да дойдеш на вечеря, да се запознаеш с Майк и децата.
— О, ами…
— Живеем точно до Абра. Ще нагласим нещата. Как е Хестър?
— По-добре. Много по-добре.
— Да й кажеш, че ни липсва в часовете по йога. Трябва да бягам — ха-ха — и да взема децата от тържеството. Добре дошъл отново, Илай. Радвам се, че се завърна в Блъф Хаус.
— Благодаря.
— Абра, ще поговорим по-късно. Ей, двамата с Майк планираме да идем в кръчмата в петък. Да убедиш Илай да дойде.
Помаха им припряно с ръка и побягна.
— Представа нямах, че двете се познавате — замислено каза Илай.
— Първи приятелки сме.
— Аха.
— А първите приятелки си споделят всичко.
Понечи да кимне, но внезапно го осени.
— Ох. Добре. — Отново си сложи слънчевите очила. — Хм.
Абра се засмя и го сръга в корема.
— Сладки секси тийнейджърски тайни.
— Може би трябва да избягвам мъжа й.
— Кого, Майк? Категорично не. Освен че е доста високо в личната ми класация по очарователност, той е добър човек. Добър баща. Ще ти хареса. Трябва да дойдеш в пъба в петък.
— Не го знам къде е.
— Преди там бяха „Скакалците“.
— Ясно. Добре.
— Доколкото знам, западнало е още преди да дойда тук. От три години е с ново име и нови собственици. Хубаво е. Забавно. Добро пиене, приятна компания, жива музика в петък и събота вечер.
— Всъщност не съм тръгнал да се социализирам.
— А трябва. Ще ти помогне срещу стреса — усмихна се тя.
— Какво?
— Когато разпозна Морийн, се усмихна. Истински. Радваше се да я видиш и си пролича. Искаш ли да повървим заедно? — Посочи към дома си. Преди да му даде възможност да откаже, го хвана за ръката и тръгна.
— Как се чувстваш? — запита го. — От последния масаж де.
— Добре. Беше права — обикновено усещам леки болки на следващия ден, обаче отпуска.
— Ще се почувстваш още по-добре, когато най-накрая се преборим със схванатите ти места. Свиквай да се отпускаш. Ще ти покажа и някои йога разтягания.
Не можеше да види очите му, но езикът на тялото му беше достатъчно ясен.
— Не мисля.
— Виж, това не е само за жени — каза това и въздъхна дълбоко.
— Да няма някакъв проблем?
— Спорех със себе си наум. Да ти кажа ли, или да не ти кажа нещо? И реших, че имаш право да знаеш, въпреки че сигурно ще се ядосаш. Съжалявам, че точно аз трябва да те ядосам.
— И какво е това, дето ще ме ядоса?
— Тази сутрин след тренировката по йога при мен дойде един мъж. Частен детектив. Казва се Кърби Дънкан и е от Бостън. Каза ми, че работел за клиент там. Искаше да ми задава въпроси за теб.
— Ами добре.
— Добре? Не е добре. Беше настоятелен и каза, че щял да ме компенсира за информацията, което лично аз намерих за оскърбително. Така че не е добре. Това е тормоз, което също не е добре. Той те тормози. Трябва…
— Да кажа на полицията? Мисля, че тази врата вече е затворена. Или да наема адвокат? Имам си.
— Не е правилно така. Полицията те дебна цяла година. И сега тя, а може би някой, който се крие зад адвокати и детективи, отново те дебне. Трябва да има начин да ги принудиш да спрат.
— Няма закон срещу задаването на въпроси. А и не се крият. Искат да съм наясно кой плаща за въпросите и отговорите.
— Кой? И не ми казвай, че не е моя работа — побърза да добави Абра, в случай че Илай се опита да я отреже. — Онзи тип дойде при мен и се опита да намекне, че отказвам да му сътруднича, защото с теб сме имали лични взаимоотношения. Тоест, да ти го преведа, спим заедно.
— Съжалявам.
— Не. — Още щом издърпа ръката си от нейната, тя отново я хвана. — Не трябва да съжаляваш. А дори да имахме лични взаимоотношения от вида, който той имаше предвид, това въобще не му влиза в работата. Възрастни хора сме, необвързани. И в това няма нищо грешно или неморално, нищо, което да ти пречи да си продължиш живота. С брака ти беше приключено още преди смъртта на съпругата ти. Защо да не можеш да живееш живот, който да включва връзка с мен или с която и да било друга?
Очите й, забеляза Илай, заблестяваха в зелено, щом се ядоса. Щом истински се ядоса.