Илай се усмихна леко.
— О, на моята. Знам, че не съм я убил, точно както и знам, че според това, с което разполагат, в очите им аз съм виновният.
— Тогава имат нужда от още факти.
— Стига сме тъпкали на това място.
— Наели са частен детектив. Наеми и ти.
— И това направих. Не помогна.
— Значи просто се предаваш? Стига! — Абра го побутна леко. — Наеми друг, опитай отново.
— Ето че взе да звучиш като адвоката ми.
— Чудесно. Ами послушай го. Няма просто да си лежиш и да се примиряваш. От опит говоря — добави Абра. — Това е доста дълга история. Някой ден ще ти я разкажа. Засега ще се огранича да те уведомя, че примирението само те кара да се чувстваш тъжен, слаб и страхлив. Кара те да се чувстваш като жертва. А ти не можеш да бъдеш жертва, докато сам не го позволиш.
— Да не би някой да те е наранявал?
— Да. И дълго време правех точно каквото и ти в момента. Просто се примирявах. Бори се, Илай. — Сложи ръце върху раменете му. — Без значение дали вярват или не, че си невинен, трябва да разберат, че не си им момчето за бой. И ти също трябва да го разбереш.
Импулсивно се надигна на пръсти и леко го целуна по устните.
— Иди да се обадиш на адвоката си — нареди му и тръгна към стълбите за плажа.
Отгоре, застанал на дългия скат, Кърби Дънкан снимаше през широкия си обектив.
Предполагаше, че става нещо между Ландън и стройната брюнетка. Това, разбира се, не означаваше нищо, но работата му бе да документира, да задава въпроси, да изкара Ландън от равновесие.
Когато хората са извадени от равновесие, допускат повече грешки.
6.
Когато Абра отиде в Блъф Хаус, за да почисти, посрещна я миризмата на кафе. Огледа кухнята — Илай я поддържаше чиста и спретната — и понеже той беше забравил, тя се зае да прави списък за покупки.
Когато Илай влезе, я завари изправена на табуретка да лъска кухненските шкафове.
— Добро утро — усмихна му се тя небрежно през рамо. — Отдавна ли си станал?
— Да. Исках да свърша малко работа. — Особено след като проклетият сън го беше събудил точно преди зазоряване. — Днес трябва да ида до Бостън.
— О?
— Имам среща с адвоката си.
— Браво. Закуси ли?
— Да, мамо.
Без да се обиди, Абра продължи с чистенето.
— Ще намериш ли време да се видиш със семейството си?
— Такъв е планът. Виж, не знам кога ще се върна. Може да стане така, че да остана за през нощта. Сигурно така ще стане.
— Няма проблеми. Можем да отложим масажа ти.
— Трябва да ти оставя пари. Колкото предния път ли?
— Да. Ако има някакво разминаване, ще се оправим следващата седмица. Понеже няма да работиш, ще мина набързо през кабинета ти. Обещавам да не пипам нищо на бюрото ти.
— Добре.
Остана на място и продължи да я гледа. Днес носеше обикновена черна тениска — твърде консервативно като за нея — плътен черен панталон и червени маратонки с високи подметки.
На ушите й се полюшваха верижки от малки червени топчета, той забеляза и малка купа с няколко сребърни пръстена върху кухненския плот. Предположи, че си ги е свалила, за да ги предпази от почистващия препарат.
— Онзи ден беше права — заяви.
— Обичам да става така. — Слезе от табуретката и се обърна. — За какво бях права този път?
— За това, че трябва да се боря. Бях се предал. Имах си причини, но не вършеха работа. Сега, така да се каже, трябва поне да се въоръжа.
— Това е добре. Никой не бива да се оставя да бъде тормозен и следен, а точно това прави семейството на Линдзи. Нищо няма да постигнат с този иск.
— Няма ли?
— Нямат никакви правни основания. Поне не и такива, които мога да видя, а съм гледала много адвокатски сериали.
Думите й го накараха да се засмее.
— Е, това ти дава основание да си потърсиш дипломата.
Удовлетворена от реакцията му, Абра кимна.
— Да, бих могла да си изкарвам прехраната. Използвайки намереното тяло, се стремят към адхезионен процес3, без да си дават сметка, че ситуацията е in dubio pro reo4 и игнорират факта, че това не би могло да се приеме in curia5.
— Това е… безподобен аргумент.
— Но пък е валиден. Все едно. Вероятно си мислят, че ако си изиграят добре картите и те изкарат от релси, може и да открият ново доказателство срещу теб. Или в най-краен случай ще надделеят, като те заровят в документация, съдебни призовки и всякакви такива, докато не им предложиш финансово споразумение. Което според тях ще докаже вината ти. Скърбят и нападат жестоко.
3
Адхезионен процес — наказателен процес, в който е допуснат за разглеждане граждански иск. — Б.пр.