Дали Илай вече приемаше къщата като свой дом? Тази гледка, въздухът, звуците и уханията… Колко време й беше отнело на нея, за да се почувства у дома си в Уиски Бийч?
Не можеше точно да си спомни. Може би когато Морийн за пръв път почука на вратата й, понесла табла шоколадови сладкиши и бутилка вино. А може би когато за пръв път излезе на разходка край брега и се почувства с напълно освободено съзнание.
И тя като Илай беше избягала тук. Но беше имала избор, Уиски Бийч бе избран съвсем преднамерено.
Правилният избор, каза си.
Разсеяно прокара пръст през ребрата си отляво и през тънкия белег отгоре. Вече рядко мислеше за това, от което беше избягала.
Но Илай й припомни и може би това беше една от причините, поради които се чувстваше длъжна да му помогне.
Имаше и достатъчно други. Можеше да добави и още една — усмивката, която бе разцъфнала на лицето му, когато позна Морийн.
Постави си нова цел. Да даде на Илай Ландън повече поводи за усмивка.
Но точно сега трябваше да сложи бельото му в сушилнята.
Илай току-що беше седнал в чакалнята на Нийл Симпсън и едва бе успял да отклони предложението за кафе, вода или каквото друго си поиска от една от трите рецепционистки, когато самият Нийл дойде да го поздрави.
— Илай. — Облечен в идеалния си костюм, адвокатът стисна здраво ръката на клиента си. — Хубаво е, че те виждам. Нека влезем в кабинета ми.
Понесе се атлетично из лъскавия лабиринт с канторите на Гарднър, Копек, Райт и Симпсън. Човекът заслужаваше доверие — изключителен адвокат, който на трийсет и девет години беше станал пълноправен партньор и чиято фирма беше една от най-добрите в града.
Илай му вярваше — трябваше. Макар да работеха в различни фирми и често да се състезаваха за едни и същи клиенти, двамата се движеха в близки обкръжения и имаха общи приятели.
Или по-скоро бяха имали общи приятели, тъй като повечето от неговите се бяха стопили благодарение на постоянния медиен огън.
Щом влязоха в кабинета с откритата зимна гледка към градския парк, Нийл загърби масивното си бюро и подкани Илай към кожените кресла.
— Първо си поеми въздух — предложи той, докато привлекателната му секретарка поднесе табла с две огромни чаши, пълни с пенесто капучино. — Благодаря, Розали.
— Няма защо. Да донеса нещо друго?
— Ще те уведомя, ако ни потрябва.
Нийл седна и докато чакаше секретарката да затвори вратата, огледа клиента си.
— Изглеждаш по-добре.
— И аз имам подобна информация.
— Как върви книгата?
— В някои дни — по-добре от други. Но общо взето, не е зле.
— Ами баба ти? Възстановява ли се от злополуката?
— Да. По-късно ще ида да я видя. Не трябва да правиш това, Нийл.
Кафявите очи на адвоката го изгледаха проницателно. Нийл взе чашата си и се отпусна.
— Да правя какво?
— Приятелският разговор, предразполагането на клиента.
Нийл опита кафето.
— Бяхме в приятелски отношения и преди да ме наемеш, но не ме нае, защото сме приятели. Или поне не това беше най-главната причина. Когато конкретно те попитах защо дойде при мен, ти имаше няколко по-добри. Сред тях бе и убеждението ти, че двамата с теб подхождаме към закона и работата си по сходни начини. И двамата представляваме клиента. Искам да знам в какво състояние си, Илай. Това ще ми помогне да реша какви действия да ти предложа да предприемеш и от кои да се въздържиш. И доколко бих могъл да те убедя да приемеш предложения, които може и да не се чувстваш готов да изпълниш.
— Състоянието ми се променя като вълните, по дяволите. И точно сега… не се чувствам оптимист, но пък съм по-склонен към агресивни действия. Нийл, уморих се да влача тази верига след себе си. Уморих се да съжалявам, че не мога да имам това, което имах преди… и дори да не знам дали още го искам. Писна ми да седя и да не върша нищо. Предполагам, че така е по-добре, отколкото да бутам скала нагоре по склона — както се чувствах преди няколко месеца — и да съм дяволски сигурен, че не помръдвам от мястото си.
— Така.
— Няма никакъв начин да успея да променя това, което родителите на Линдзи и останалите си мислят за мен. Не и преди убиецът й да бъде открит, арестуван, съден и осъден. И дори тогава ще има хора, които ще си мислят, че някак съм се измъкнал от правосъдието. Така че майната му на всичко това.