Летящият кораб
Украинска народна приказка
Имало някога един селянин. Живял той с жена си в любов и съгласие. Те си имали синче Коля. Майката на Коля заболяла от някаква болест и изведнъж умряла. Мъжът потъгувал за жена си, но сетне разбрал, че мъчно ще я кара без жена. Намерил си невеста и пак се оженил.
Отначало живели много задружно. Младата жена обичала Коля като свой син. Но като минали година-две, жената нещо се променила. Започнала да измъчва много Коля… Карала го да върши всякакви работи и толкова зле се отнасяла с него, че мъничкият Коля оставал без сили. Тъй доживял той криво-ляво до петнадесетата си година.
Веднъж злата мащеха сложила в торбичката му сухи корички и го пратила в гората да сече дърва. Той трябвало да извърви не по-малко от десет версти — гората била много далеко. Вървял, вървял бедният Коля и много се натъжил. От очите му потекли горчиви сълзи. И изведнъж видял, че пред него върви беловлас старец. Коля настигнал този старец и му рекъл:
— Добра стига, дядо!
А старецът отвърнал:
— Да си жив и здрав, момко, къде отиваш?
— Отивам, дядо, да сека дърва в гората.
— Ти май че плачеш за нещо?
— Имаш право, дядо, плача. Животът ми е страшно тежък. Нямам си аз родна майка, а имам мащеха. Все ме блъска да работя, а ме храни много лошо. Тръгнал съм почти гладен.
Тогава старецът рекъл:
— Хайде момко, да седнем да похапнем. Нямаш ли поне корички хляб?
Момчето седнало на един пън. Седнал и старецът. Тогава момчето казало:
— Ти, дядо, надали ще ядеш моя хляб, много е сух.
Старецът рекъл:
— А как ти е името, момче?
— Името ми е Коля.
— Хайде, Коля, извади твоя хляб, дай да хапнем.
Коля пъхнал ръката си в торбичката и изведнъж напипал голям, бял, мек хляб. Извадил го и не вярвал на очите си. Знаел, че там имало само сухи корички.
А старецът му казал:
— Видя ли, Коля, какъв хубав хляб имаш! А ти казваш: лош, не го бива.
Коля не знаел какво да отговори. А старецът пак рекъл:
— Яж, Коля, колкото искаш.
Почнал да яде Коля с охота, а като се нахранил, погледнал в торбичката, а там имало друг хляб за запас.
Тогава старецът му рекъл:
— Слушай, Коля, щом като наистина живееш толкова лошо, аз ще те науча какво да правиш. Не отивай да сечеш.
Ловецът на драго сърце се качил в летящия кораб и те полетели по-нататък.
Летят и гледат: един селянин скача на един крак, а другият вързан за ухото си. Коля го запитал:
— Селяче, защо скачаш на един крак, а другия си вързал за ухото си?
А селянинът му отговорил:
— Ако отвържа този си крак, с пет разкрача ще прескоча цялата земя.
— Сядай при нас, селяче — рекъл Коля.
— Да седна, защо да не седна.
И селянинът на драго сърце се качил в летящия кораб — и те полетели. Полетели те по-нататък и какво да видят: езеро, а по брега на това езеро ходи селянин и търси нещо. Коля долетял до него и го запитал:
— Защо ходиш, селяко? Какво търсиш?
Тогава селянинът отвърнал:
— Абе, искаше ми се набързо да сръбна вода, но не мога да си намеря.
— Че как тъй да не можеш. Ами че в краката ти има цяло езеро.
— Аз туй езеро на три глътки ще го изпия. Не ми стига.
Коля му рекъл:
— Сядай при мене, селяко!
Седнали те и тръгнали по-нататък.
Летят и виждат: един селянин върви към гората и носи на гръб вързоп дърва. Коля долетял до него и го запитал:
— Селяко, защо мъкнеш тези дърва? Там, в гората, дърва, колкото щеш.
А селянинът му отвърнал:
— Тези дърва не са какви да е, тези-дърва са чудотворни. Щом някой ме обиди, аз ги разхвърлям и мигом се появява непобедима войска — пехота, артилерия, кавалерия.
— Сядай с нас, селяче! — рекъл Коля.
И този селянин на драго сърце се качил на летящия кораб.
Продължили по-нататък. Гледат — един селянин върви към селото и носи на гръб снопче слама. Коля запитал селянина:
— Защо си помъкнал тази слама към селото? Там има цели коли слама.
А селянинът отвърнал:
— Аз не мога да се разделя от тази слама тя не е каква да е. Ако попаднеш в нажежена печка или на друго напалено място, достатъчно е да разстелеш тази слама под краката си. Колкото и нажежена да е печката, тозчас ще изстине, дори ще се покрие със скреж.
Тогава Коля рекъл:
— Сядай при нас, селяко!
Селянинът на драго сърце се качил и те тръгнали по-нататък. Летели, летели и долетели в богатото царство. А царят на това царство имал единствена дъщеря, голяма хубавица. Щом Коля пристигнал там, в царството узнали, че е дошъл човек, който има летящ кораб. Целият град се любувал на този летящ кораб. А най-много му се любувала царската дъщеря. И тя поискала да завладее кораба.
Започнала да кани Коля в двореца започнала заедно с баща си да го гощава като царски син. А сетне го замолила да я разходи с летящия кораб над града. Но Коля и рекъл тъй: