– Да направим пауза за четене? – предложи Пале Викинг.
Всички се изправиха и взеха копия от купчината, сложена върху масата до Мелберг. След което го обградиха и започнаха да му задават въпроси. Доволен от вниманието, което му обръщаха, Мелберг грейна като слънце.
Патрик вдигна вежда. Мелберг не си беше приписал заслугата, което го учуди. Дори Бертил имаше своите добри моменти. Но нямаше да е зле да не забравя защо се бяха събрали. Четири изчезнали момичета. И едно мъртво.
* * *
Както обикновено, Марта беше станала рано. Работата по конюшнята не можеше да чака. Юнас пък беше излязъл още по-рано, за да отиде до близка ферма и да прегледа един кон, получил тежки колики. Марта се прозя. Снощи говориха до късно, така че бе спала твърде малко.
Телефонът ѝ я извести, че е получила съобщение. Марта го извади от джоба си и погледна дисплея. Хелга канеше нея и Моли на кафе. Сигурно пак беше шпионирала през прозореца, беше видяла, че Моли не е на училище, и искаше да знае защо. В действителност Моли ѝ каза, че я боли коремът, и като никога Марта се престори, че вярва на нескопосаната лъжа.
– Моли, баба ти ни кани у тях.
– Трябва ли да ходим? – чу се гласът на Моли от един от боксовете.
– Да, трябва. Хайде.
– Но нали ме боли коремът – проплака Моли.
Марта въздъхна.
– Ако болката не ти пречи да стоиш в конюшнята, значи ще издържиш и да отидеш на гости на баба си. Да тръгваме, за да го отметнем по-бързо. Вчера Юнас и баба се скараха и той ще се зарадва, ако опитаме да се помирим с нея.
– Исках да приготвя Сироко и да пояздя малко.
Моли излезе от бокса увесила нос.
– С болки в корема? – каза Марта и в отговор получи ядосан поглед. – Ще имаш време и да яздиш. Ще минем набързо през баба, а след това ще можеш да тренираш на спокойствие цял следобед. Първият урок днес започва чак в пет.
– Добре тогава – измърмори Моли.
Докато вървяха през двора, Марта сключи раздразнено ръце. Моли получаваше всичко на готово. Не знаеше какво е да имаш тежко детство, да трябва да се справяш сам. Понякога изпитваше желание да ѝ покаже какъв може да бъде животът на хората, които не са толкова глезени като нея.
– Тук сме – каза тя и влезе в дома на свекърва си, без да почука.
– Влизайте и сядайте. Изпекла съм пандишпан, има и чай.
Хелга се обърна, когато двете влязоха в кухнята. Изглеждаше като архетипа на всички баби, с изцапаната си с брашно престилка и подобната на облак сива коса около лицето.
– Чай? – каза Моли и сбърчи нос. – Искам кафе.
– И аз с удоволствие бих изпила едно кафе – каза Марта и седна.
– За жалост, кафето свърши. Не успях да отида на пазар – отвърна Хелга и посочи един буркан на масата. – Сложете си по лъжица мед и ще ви се услади.
Марта се протегна към меда и загреба сериозно количество, което сложи в чашата си.
– Чух, че през уикенда ще се състезаваш? – каза Хелга.
Моли отпи от топлата напитка.
– Да, нали не ходих миналата събота, така че за нищо на света няма да изпусна следващото състезание.
– Да, разбира се.
Хелга им подаде чинията с пандишпан.
– Сигурна съм, че ще мине много добре. Мама и татко с теб ли ще са?
– Естествено.
– Всяка седмица търчите нанякъде, не знам как успявате – каза Хелга на Марта и въздъхна. – Но точно това е важното. Родителите да помагат на децата си.
Марта я погледна подозрително. Хелга рядко беше толкова позитивно настроена.
– Да, така е. И тренировките вървят добре. Мисля, че имаме добри шансове.
Моли засия против волята си. Толкова рядко получаваше похвали от майка си.
– Ти си талантлива. Да, и двете сте талантливи – каза Хелга и се усмихна. – Като млада самата аз мечтаех да се науча да яздя, но така и нямах тази възможност. А после срещнах Ейнар.
Усмивката ѝ угасна и лицето ѝ посърна. Марта я наблюдаваше тихо, докато бъркаше чая си. Да, Ейнар можеше да накара една усмивка да угасне, тя също го знаеше.
– Как се запознахте с дядо? – попита Моли и Марта се изненада на внезапния ѝ интерес към човешко същество, различно от нея.
– На танцова забава във Фелбака. Тогава дядо ти беше много привлекателен.
– Така ли? – попита Моли удивено.
Почти не помнеше дядо си от времето преди инвалидната количка.
– Да, а баща ти много прилича на него. Чакай, ще ти покажа снимка.
Хелга се изправи и отиде във всекидневната. Върна се с един албум и го запрелиства, докато намери търсената снимка.
– Виж, това е Ейнар в разцвета на силите си.
В интонацията ѝ имаше странна горчивина.
– Ой, адски е красив! И страшно прилича на татко. Не че татко е красив, или поне аз не мога да гледам на него така, защото ми е баща – каза Моли, разглеждайки снимката. – На колко години е тук?