– Съгласен съм. Една от теориите ни е, че убиецът я е познавал лично. Вече сме разпитали редица хора от обкръжението на Мина, но въпреки това смятам, че си струва да продължим да работим в тази насока.
В отговор се разнесе одобрителен шепот.
– Между другото, говори се, че съпругата ти също е разговаряла с майката на Мина – добави той с развеселена усмивка.
Чуха се сподавени смехове и Патрик усети как се изчервява.
– Да, с колегата ми Мартин Мулин посетихме майката на Мина, а жена ми Ерика... също беше там.
Сам чу колко извинително звучи. Мелберг изсумтя.
– Да не ти се пада такава нахакана жена...
– В доклада пише всичко – побърза да вметне Патрик, опитвайки се да го надвика, след което кимна към документите, които всички бяха получили. – Е, не съм включил записките на Ерика.
Пак се разсмяха и той въздъхна вътрешно. Обичаше жена си, но тя понякога го поставяше в крайно неудобни ситуации.
– И докладът сигурно ще е достатъчен – усмихна се Пале, но след това заговори сериозно. – Чувал съм обаче, че Ерика има остър ум, така че можеш да провериш дали не е открила нещо, което вие и ние може да сме пропуснали.
– Естествено, разговаряли сме за това и не мисля, че тя е разбрала нещо повече от нас.
– Все пак я попитай, моля те. Трябва да разберем какво отличава случая на Мина.
– Окей, ще говоря с нея – каза Патрик, вече малко по-спокоен.
Прекараха следващите часове в разглеждане на случаите от всички възможни и невъзможни гледни точки. Разменяха се теории, разнищваха се идеи, разпределяха се линии на действие между управленията. Налудничавите хрумвания биваха приети също толкова непредубедено, колкото и по-разумните. Всички искаха да открият нещо, което да ги отведе напред в разследването. Изпитваха чувство на безсилие заради това, че не бяха успели да открият момичетата. Във всяко управление си спомняха срещите с близките и тяхната мъка, отчаяние, тревога и страх от неизвестното. Последва още по-голямо отчаяние, когато Виктория бе открита и родители осъзнаха, че същата участ може да е сполетяла и дъщерите им.
В края на деня уморените, но изпълнени с решителност полицаи се разпръснаха, за да продължат разследванията си. На раменете им тежеше съдбата на пет момичета. Едно беше мъртво. Четири все още бяха в неизвестност.
* * *
Когато Ерика пристигна, в затвора беше тихо и спокойно. Поздрави охраната, обяви пристигането си и се регистрира, след което я допуснаха в стаята на персонала, където седна на един стол. Докато чакаше, отново се упрекна, задето е проявила такава небрежност. Не обичаше да прави подобни грешки.
– Здрасти, Ерика.
Тина влезе и затвори вратата след себе си. В ръка държеше няколко картички, хванати с ластик, които остави на масата.
– Ето ги.
– Може ли да погледна?
Тина кимна. Ерика взе картичките и махна ластика. После се замисли за отпечатъците, но бързо осъзна, че твърде много хора ги бяха държали в ръце и всякакви следи вече са заличени.
Картичките бяха четири. Ерика ги нареди една до друга с лицевата страна нагоре. На всички имаше различни испански мотиви.
– Кога пристигна последната?
– Кога беше... Може би преди три или четири месеца.
– И Лайла никога не ги е коментирала, не е споменавала кой може да ги е пратил?
– Не. Но когато пристигнат, я обзема силна тревога и после няколко дни е развълнувана.
– И не иска да ги запази? – попита Ерика, гледайки картичките.
– Не, винаги ни казва да ги изхвърлим.
– Не ви ли се стори, че всичко това е малко странно?
– Да... – поколеба се Тина. – Може би в крайна сметка затова ги запазихме.
Докато размишляваше, Ерика огледа студената, безлична стая. Единственият опит да се внесе малко уют беше полуизсъхналата юка на перваза.
– Не прекарваме много време тук – каза Тина с усмивка.
– Да, разбирам ви – каза Ерика и отново насочи вниманието си към картичките.
Обърна ги и видя, че на тях действително не бе написано нищо, с изключение на адреса на затвора, отпечатан със синьо мастило. Всички имаха пощенски печати от различни места, но Ерика не можа да ги свърже с нищо от това, което знаеше за Лайла.
Защо Испания? Сестра ѝ ли пращаше картичките? И ако да – защо? Но печатите бяха от Швеция, така че това не изглеждаше особено вероятно. Зачуди се дали да не помоли Патрик да провери кога Агнета е била в страната. Сестрите може би поддържаха по-активна връзка, отколкото твърдяха. Или картичките нямаха нищо общо с Агнета?