Выбрать главу

– Какъв език говорят? – прошепна Агнета, макар че биха могли и да крещят, без някой да ги чуе в цялата шумотевица.

– Леля Едла каза, че циркът идвал от Полша – прошепна Лайла в отговор и стисна потната ръка на сестра си.

Дотук лятото се състоеше от безкрайна поредица слънчеви дни, но този сигурно беше най-топлият от всички. По милост я бяха освободили от работа в галантерията и тя се радваше на всяка минута, която не се налагаше да прекара вътре в задушния малък магазин.

– Виж, слон!

Агнета посочи развълнувано голямото сиво животно, което мина покрай тях в бавен тръс, водено от мъж на трийсетина година. Сестрите спряха и се загледаха в слона – така впечатляващ и красив, и съвсем не на място насред полето до Фелбака, където се бе разположил циркът.

– Хайде да отидем да видим и другите животни. Чувала съм, че имат лъвове и зебри.

Агнета тръгна напред и Лайла я последва задъхано. Усещаше как по гърба ѝ се образуват капки пот, които мокрят тънката ѝ лятна рокля на цветя.

Двете тичаха между фургоните, паркирани около шатрата, която още не беше вдигната. Силни мъже в бели дрехи работеха здраво, за да бъде всичко готово за утре, когато щеше да се проведе първото представление на цирк „Гигантус“. Мнозина от местните не можеха да издържат дотогава и бяха дошли още днес, за да видят зрелището. Разхождаха се и гледаха ококорени – всичко наоколо беше толкова различно от това, с което бяха свикнали. С изключение на два или три летни месеца, когато идваха курортистите, животът във Фелбака беше страшно еднообразен. Дните се нижеха, без да се случва нищо необичайно, така че новината за първото посещение на цирк в града се беше разпространила като горски пожар.

Агнета продължи да я дърпа, този път към един от фургоните, където през някакъв отвор се подаваше раирана глава.

– О, виж колко е красива!

Лайла не можеше да не се съгласи. Зебрата беше невероятно сладка, с големите си очи и дълги мигли, и тя едва се въздържа да не отиде да я погали. Предполагаше, че не бива да докосват животните, но беше толкова трудно да устои.

– Don’t touch3 – чу се глас зад гърбовете им и сестрите подскочиха.

Лайла се обърна. Никога не беше виждала толкова едър мъж. Висок и мускулест, той се извисяваше пред тях като кула. Слънцето светеше насреща им и трябваше да засенчат очи с ръка, за да могат да видят нещо. Щом Лайла срещна погледа на мъжа, през тялото ѝ като че премина електрически удар. Никога преди не бе изпитвала подобно усещане. Почувства се объркана и замаяна. Кожата ѝ гореше и тя се опита да си втълпи, че е от жегата.

– No… We… no touch4.

Търсеше правилните думи. Макар че бе учила английски в училище, а и беше прихванала доста от американските филми, никога не ѝ се бе налагало да използва чуждия език.

– My name is Vladek5.

Мъжът протегна загрубялата си ръка и след няколко секунди колебание Лайла се здрависа с него и видя как дланта ѝ изчезва в неговата.

– Laila. My name is Laila.

Потта се стичаше по гърба ѝ. Той разклати ръката ѝ и повтори името, но този път то прозвуча чуждо и различно. Да, излизайки от неговите устни, сричките звучаха почти екзотично, а не като обикновено, скучно име.

– This… – тя се зарови трескаво в паметта си, преди да се осмели да продължи. – This is my sister6.

Посочи Агнета и големият мъж поздрави и нея. Лайла се притесняваше малко от колебливия си английски, но любопитството ѝ надмогна срамежливостта.

– What… what you do? Here? In circus?7 

Мъжът грейна.

– Come, I show you!8 

Той ги подкани с жест да го последват и тръгна, без да чака отговор. Те се затичаха след него и Лайла усети как кръвта бушува в тялото ѝ. Той мина покрай шатрата и продължи към един фургон, който стоеше малко встрани. Приличаше по-скоро на клетка, с железни решетки вместо стени. Вътре два лъва крачеха напред-назад.

– This is what I do. This is my babies, my lions. I am… I am a lion tamer!9 

Лайла зяпна дивите животни. Вътре в нея сякаш покълна нещо съвсем ново, нещо плашещо, но прекрасно. И без да мисли какво прави, тя хвана ръката на Владек.

3 Не пипай (англ.). – Б. пр.

4 Не... Ние... Не пипа. – Б. пр.

5 Името ми е Владек. – Б. пр.

6 Това е сестра ми. – Б. пр.

7 Какво правиш? Тук? В цирк? – Б. пр.