Очевидно мургавата беше лидерът на групичката.
– Потърсихте ли ги у тях? – попита Ана и погледна към къщата.
Вътре светеше и изглежда някой си беше у дома.
– Не, никога не бихме го направили – каза момичето и я погледна ужасено.
– Тогава аз ще отида. Чакайте тук.
Ана тръгна, подтичвайки, към къщата на Юнас и Марта. Кратката физзарядка не се отрази добре на стомаха ѝ и ѝ се наложи да се подпира на парапета, докато се качва по стълбите. Звънна два пъти, преди Юнас да отвори. Той бършеше ръце в една кухненска кърпа и съдейки по миризмата, готвеше нещо.
– Здравей – поздрави я той с въпросителна интонация.
Ана се прокашля.
– Здрасти. Марта и Моли тук ли са?
– Не, в конюшнята са – отговори Юнас и погледна часовника си. – Марта има урок, а Моли би трябвало да ѝ помага.
Ана поклати глава.
– Още не са се появили. Според теб къде може да са?
– Нямам представа – каза Юнас и се замисли. – Не съм ги виждал от сутринта. Имах спешно повикване, а когато се прибрах, вкъщи нямаше никого. После поспах и отидох в клиниката, затова просто предположих, че са прекарали следобеда в конюшнята. Моли има важно състезание скоро и мислех, че тренират интензивно. А и колата е тук.
Той посочи синята тойота, паркирана пред къщата. Ана кимна.
– Какво да правим тогава? Момичетата чакат...
– Ще потърся Марта по телефона. Влез вътре през това време.
Юнас се обърна и взе мобилния си телефон, който беше оставен върху бюрото в антрето, след което набра бърз номер.
– Не, не отговаря. Колко странно. Обикновено телефонът винаги е с нея – каза той притеснено. – Ще проверя и при мама.
Този път някой вдигна и Ана го чу да обяснява за какво става дума и да уверява майка си, че няма страшно, че всичко е наред. Накрая приключи разговора, като няколко пъти каза „чао“.
– Майките и телефонните разговори... – каза той с лека гримаса. – По-лесно е да накараш прасе да полети, отколкото майка си да затвори телефона.
– Да, да – каза Ана, все едно знаеше за какво говори.
Истината беше, че майка им почти не им се бе обаждала.
– Явно сутринта са пили чай у тях, но оттогава не ги е виждала. Моли не е ходила на училище заради болки в корема, но казали, че следобед ще тренират.
Юнас си облече якето и отвори вратата на Ана.
– Ще изляза да ги потърся. Трябва да са тук някъде.
Обиколиха двора, погледнаха в старата плевня, на манежа и накрая в стаята за събрания. От Моли и Марта нямаше и следа.
Момичетата бяха влезли в конюшнята и се чуваше как говорят на конете и помежду си.
– Ще изчакаме още малко – каза Ана. – Ако не се появят, ще се прибираме. Може би е станало някакво недоразумение за часа.
– Да, вероятно – каза Юнас колебливо. – Пак ще обиколя наоколо, така че не се отказвайте още.
– Добре – каза Ана и влезе в конюшнята, като гледаше да стои на безопасно разстояние от зверовете.
* * *
На връщане от Гьотеборг Патрик бе настоял да шофира – имаше нужда от това, за да се разтовари.
– Днес беше напрегнат ден – каза той. – Добре е, че проведохме срещата, но се надявах да има по-конкретни резултати, някакво внезапно просветление.
– Сигурен съм, че и това ще стане – каза Мелберг необичайно приповдигнато.
Вероятно все още се вълнуваше заради вниманието, с което го засипаха покрай разказа за Ингела Ериксон. Това ще му държи влага със седмици, помисли си Патрик. Но си каза и че не бива да пада духом. Утре щяха да имат брифинг и не беше редно да заразява останалите с усещането, че са попаднали в задънена улица.
– Може би имаш право, възможно е срещата да доведе до нещо. Пале ще отдели още хора за случая с Ингела Ериксон. Ако всички се включим, може и да открием какво е било различното при отвличането на Мина Валберг.
Патрик натисна малко по-силно газта. Нямаше търпение да се прибере, за да може да смели всичко и може би дори да го обсъди с Ерика. Тя често успяваше да придаде структура на неща, които на пръв поглед изглеждаха като пълен хаос. Не можеше да мечтае за по-добър помощник, когато му се налагаше да подреди разпилените си мисли.
Освен това смяташе да я помоли за услуга. Нещо, което не възнамеряваше да съобщи на Мелберг, който най-много се възмущаваше от лошия навик на Ерика да се бърка в разследванията им. Но макар Патрик също да ѝ се ядосваше, тя имаше способността да открива нови гледни точки. Пале го беше помолил да се възползва от това, а и Ерика в известен смисъл вече беше замесена в случая, като се има предвид евентуалната връзка между Лайла и изчезналите момичета. Чудеше се дали да повдигне въпроса по време на срещата, но накрая реши да не го прави. Първо искаше да научи повече, в противен случай съществуваше риск да отклони ненужно вниманието на останалите и така да попречи на разследването, вместо да помогне. Ерика все още не беше открила нищо в подкрепа на тезата си, но Патрик знаеше от опит, че си струва да се вслуша, когато съпругата му има предчувствие. Тя рядко грешеше, което понякога можеше да бъде ужасно дразнещо, но в същото време беше и много полезно. Ето защо искаше да я помоли да изгледа заснетите разговори. Голямото предизвикателство продължаваше да бъде да открият общ знаменател между момичетата и може би Ерика щеше да забележи нещо, което останалите бяха пропуснали.