Едно време почти получаваше ерекция, като си помислеше за нейното страдание и за властта, която в онзи момент чувстваше, че има над живота ѝ. Искаше му се това да можеше да се повтори, но тялото му го лишаваше от това удоволствие. Никой спомен не можеше да го дари с приятното чувство на пулсираща кръв в гениталиите. Единствената му радост в днешно време беше да измъчва Хелга.
Пое си дълбоко дъх.
– Хелга! Хелгааа!!
Шумът на долния етаж спря. Тя вероятно пъшкаше и охкаше там долу и мисълта го изпълни със задоволство. После чу стъпките ѝ по стълбите и Хелга влезе в стаята му.
– Торбичката пак трябва да се смени.
Ейнар сам я беше разхлабил, преди да се провикне. Знаеше, че Хелга знае, но тя нямаше избор и това беше част от играта. Никога не би се оженил за жена, която смята, че има избор, или изобщо собствена воля. Жените не биваше да имат воля. Мъжът беше по-висш във всички отношения, докато единствената задача на жената беше да ражда деца. Но Хелга не се бе справила особено добре дори с това.
– Знам, че го правиш сам – каза тя, сякаш прочела мислите му.
Той не отговори. Просто я гледаше. Нямаше значение какво си мисли, пак беше принудена да го подсуши.
– Кой се обади одеве? – попита той.
– Юнас. Питаше за Моли и Марта.
Хелга разкопча ризата му с малко по-резки движения от обикновено.
– Аха, и защо? – каза той и потисна импулса да ѝ зашие един хубав шамар.
Липсваше му усещането, което изпитваше, когато я контролираше със сила или с безгласни заплахи я караше да свежда поглед, да се подчинява. Но никога не би позволил тя да го контролира. Тялото му го бе предало, но умът му все още беше по-силен от нейния.
– Не били в конюшнята, когато трябвало. Няколко момичета стояли отвън и чакали урокът да започне, но Моли и Марта ги нямало.
– Толкова ли е трудно да си вършат работата като хората? – каза Ейнар, но се сепна, защото Хелга го ощипа по кожата. – Какво правиш, по дяволите?
– Извинявай, не беше нарочно – каза тя.
В гласа ѝ липсваше покорният тон, който бе свикнал да чува, но Ейнар реши да остави нещата така. Днес беше твърде изморен.
– И къде са тогава?
– Аз откъде да знам? – изръмжа Хелга и отиде в банята, за да налее вода.
Ейнар се наежи. Определено не беше приемливо да му говори по този начин.
– Кога ги е видял за последно? – викна той и я чу да отговаря през шума от водата, стичаща се в легена.
– Рано сутринта. Още спели, когато отишъл по спешност във фермата на семейство Леандершон. Но те бяха тук сутринта и не споменаха, че ще ходят някъде. А и колата е тук.
– Ами значи трябва да са наблизо.
Хелга се върна в спалнята с легена и един парцал, а Ейнар я изгледа съсредоточено.
– Но Марта трябва да разбере, че не може да пропуска уроци просто така. Ще изгуби ученичките си и тогава как ще живеят? Цялото ми уважение към клиниката на Юнас, но от нея няма как да забогатеят.
Той затвори очи и се наслади на топлата вода и почистването.
– Все ще се справят – каза Хелга и изстиска парцала.
– Само да не си въобразяват, че могат да дойдат тук и да искат пари назаем.
Повиши глас при мисълта, че може да му се наложи да се раздели с парите, които бе натрупал с толкова усилия и за които Хелга не знаеше. С годините сумата бе станала доста сериозна. Биваше го в това, което правеше, а удоволствията му не бяха особено скъпи. Идеята беше един ден Юнас да получи парите, но Ейнар се боеше, че в пристъп на щедрост синът му може да ги раздели с майка си. Юнас беше като него, но имаше и слаба жилка, която явно бе наследил от Хелга. Ейнар не го разбираше и това го тревожеше.
– Чисто ли е вече? – попита той, когато Хелга му сложи нова риза и я закопча с пръсти, белязани от десетките години домакинска работа.
– Да, до следващия път, когато решиш да се позабавляваш, като разхлабиш торбичката.
Тя се изправи и го погледна, а Ейнар усети раздразнението да пълзи под кожата му. Какво ѝ ставаше? Изглеждаше така, сякаш изучава насекомо под лупа. Погледът ѝ беше студен, бдителен и преценяващ. И преди всичко, не беше изплашен.
За пръв път от много години Ейнар почувства нещо крайно неприятно: несигурност. Беше изпаднал в неизгодно положение и знаеше, че бързо трябва да възстанови обичайното съотношение на силите.
– Помоли Юнас да дойде тук – каза той колкото се може по-сърдито.
Но Хелга не отговори. Просто продължи да го гледа.
* * *
На Моли ѝ беше толкова студено, че зъбите ѝ тракаха. Очите ѝ бяха свикнали с мрака и тя вече различаваше силуета на Марта. Искаше да се сгуши до нея и да се стопли, но нещо я накара да се въздържи. Същото, заради което винаги се въздържаше.