Ерика кимна въодушевено.
– Да, но не знам какво означава. Чакай, ще ти покажа.
Тя се изправи и отиде в антрето, за да вземе чантата си. Внимателно извади няколко картички отвътре и ги остави на масата пред Патрик.
– Адресирани са до Лайла, но тя не ги искала и помолила персонала да ги изхвърли. За щастие, те не го направили. Както виждаш, на всички има мотиви от Испания.
– От кого са?
– Нямам представа. Печатите са от различни места в Швеция, но не виждам връзка между тях.
– Какво казва Лайла за тях? – попита той и взе една от картичките, обърна я и видя адреса, отпечатан със синьо мастило.
– Още не съм говорила с нея. Първо искам да напипам нишката.
– Имаш ли някаква теория?
– Не, размишлявам над това още откакто ги видях. Но освен Испания не откривам нищо общо.
– Лайла нямаше ли сестра там?
Ерика кимна и също взе една от картичките. На нея имаше матадор с червен плащ, застанал пред освирепял бик.
– Да, но май е вярно, че не са контактували помежду си, а и печатите са от Швеция, не от Испания.
Патрик се намръщи и затърси някаква друга връзка.
– Пробва ли да отбележиш местата върху картата?
– Не, не се бях сетила. Ела, можем да го направим горе.
Ерика излезе от кухнята с картичките в ръка и той я последва с усилие. Щом се качиха в кабинета, тя обърна първата картичка и погледна първо печата, а после картата. След като откри съответното населено място, отбеляза положението му на картата с хикс, а после стори същото с останалите три картички. Патрик я наблюдаваше мълчаливо, облегнат на рамката на вратата и скръстил ръце. От долния етаж се чуваше как таткото на Емил от Льонеберя вика след сина си и се опитва да го догони.
– Готово!
Ерика направи крачка назад и огледа картата критично. Беше отбелязала родните градове на изчезналите момичета с червено, а местата от картичките със синьо.
– Все още нищо не разбирам.
Патрик влезе в стаята и застана до нея.
– Да, аз също не виждам някаква закономерност.
– А днес открихте ли нещо, което да ви е от полза? – попита Ерика, без да откъсва поглед от картата.
– Не, нищо – каза той, свивайки рамене примирено. – Но тъй като така и така вече си замесена, мога да ти разкажа как мина. Може би ще забележиш нещо, което сме пропуснали. Хайде, да седнем долу и да поговорим.
Той отиде до стълбите и заслиза бавно, като продължаваше да говори през рамо.
– Споменах ти, че мислех да те помоля за помощ. Полицията от всички управления е заснела разговорите със семействата на момичетата и сега получихме копия. Преди разполагахме само с писмените доклади. Бих искал да ги изгледаме заедно и да споделиш с мен всичко, което ти хрумне.
Ерика сложи ръка на рамото му.
– Естествено, че ще ги изгледаме. Можем да го направим веднага щом децата заспят. Но първо ми кажи какво обсъждахте днес, за да съм малко по-подготвена.
Отново седнаха в кухнята и Патрик се запита дали да не предложи да претършуват камерата, за да видят какъв сладолед има.
– Колегата ми от Гьотеборг всъщност искаше да те помоля да ми разкажеш отново за разговора си с майката на Мина. Всички имаме чувството, че случаят ѝ е специален, така че и най-малката подробност може да ни е от помощ.
– Добре, разбира се. Но нали ти разказах всичко още тогава, а спомените ми вече не са толкова пресни.
– Разкажи ми каквото се сещаш – каза Патрик, ликувайки вътрешно, тъй като Ерика отиде до хладилника и извади голяма кутия сладолед „Бен & Джерис“.
Понякога му се струваше, че като живеят заедно достатъчно дълго, хората се научават да си четат мислите.
– Ама вие сладолед ли ядете! – възкликна Мая, която беше влязла в кухнята и ги зяпаше ококорено. – Да му се не види, не е честно!
Патрик видя, че се кани да извика нещо, и се досети какво ще последва.
– Антон! Ноел! Мама и татко ядат сладолед и не са ни дали.
Той въздъхна и се изправи. Извади три купички и започна да загребва сладолед. Тъкмо бе напълнил и последната купичка и очакваше с нетърпение да сипе и на себе си голяма порция от сладоледа с вкус на шоколадов фъдж, когато на вратата се звънна. Веднага след това се звънна втори път, и трети път.
– Кой е пък сега?
Хвърли бърз поглед към Ерика, след което отиде да отвори. Отвън стоеше Мартин с напрегнато изражение.
– Защо не си вдигаш телефона, по дяволите? Търсихме те като обезумели!
– Какво се е случило? – попита Патрик и усети как стомахът му се свива.
Мартин го погледна сериозно.
– Обади се Юнас Першон. Моли и Марта са изчезнали.
Патрик чу как Ерика ахна зад гърба му.
* * *
Юнас седеше на дивана във всекидневната и усещаше как тревогата му нараства. Не разбираше какво прави полицията тук. Не трябваше ли да са някъде навън и да търсят? Некомпетентни идиоти.