– Трябва да отида до тоалетната – каза той и се изправи.
– Майка ти сигурно е права – каза Патрик зад гърба му.
Юнас не отговори. Всъщност изобщо не му се ходеше до тоалетната. Просто имаше нужда от няколко минути, за да се съвземе и да не си проличи, че е на път да рухне.
Отгоре се чуваше пъшкането и стененето на баща му. Чуваше гласове на долния етаж и сигурно затова вдигаше толкова шум. Но Юнас не смяташе да се качва при него. В момента Ейнар беше последният човек на земята, когото искаше да види. Доближеше ли се до баща си, веднага усещаше пареща горещина, като от огън. Всеки път беше така. Хелга се бе опитала да охлади пламъка, но така и не беше успяла. Сега от огъня бе останала само жаравата, а Юнас не знаеше докога ще е в състояние да помага на баща си да я поддържа. И докога ще му го дължи.
Юнас влезе в тясната тоалетна и облегна чело на огледалото. Беше приятно хладно. Щом затвори очи, в съзнанието му изникнаха множество образи и спомени от живота, който бе делил с Марта. Подсмръкна и се наведе да вземе парче тоалетна хартия, но тя беше свършила. Отвън гласовете в кухнята се смесваха с шумоленето на Ейнар от горния етаж. Юнас клекна и отвори шкафа, където Хелга винаги държеше допълнителни ролки тоалетна хартия.
Очите му се ококориха. До хартията имаше нещо скрито. Първоначално Юнас не разбра какво вижда. После проумя всичко.
* * *
Ерика бе предложила да отиде с тях и да помогне в търсенето, но Патрик отбеляза очевидното: някой трябваше да остане у дома с децата. Тя неохотно призна, че е прав, и реши да посвети вечерта на видеозаписите. Те я чакаха в една торбичка в антрето, но Ерика от опит знаеше, че не би могла да ги изгледа, преди малките да са заспали по леглата си. Затова временно пропъди мисълта за записите и седна на дивана при децата.
По-рано им беше пуснала още едно дивиди с Емил от Льонеберя. Усмихвайки се на лудориите му, тя придърпа децата към себе си. Беше малко трудно, защото имаше само две страни, а и трите деца искаха да са близо до нея. Накрая взе Антон в скута си и остави Ноел и Мая да седят отляво и отдясно. Те се сгушиха в нея и Ерика се изпълни благодарност за всичко, което имаше на този свят. Замисли се за Лайла и се запита дали някога бе изпитвала нещо подобно към собствените си деца. Действията ѝ говореха за обратното.
На екрана Емил лисна боровинкова супа в лицето на госпожа Петрел, а Ерика усети как телата на децата натежават. Накрая чу онази промяна в дишането им, която не можеше да се сбърка и която означаваше, че са заспали. Измъкна се внимателно от купчината тела, отнесе ги горе едно по едно и ги сложи да легнат. Остана няколко секунди в стаята на момчетата, наблюдавайки малките им руси главици, облегнати на възглавниците. Спяха спокойно и доволно, без да подозират какво зло има по света. След малко Ерика излезе тихо от стаята, отиде да вземе записите и седна на дивана. Погледна старателно означените дискове и реши да ги изгледа в реда, в който бяха изчезнали момичетата.
Сърцето ѝ се сви от състрадание, когато видя родителите на Сандра Андершон и изтерзаните им лица. Искаха да помогнат и се опитваха да отговарят на въпросите, но в същото време ги измъчваха мислите, които те пораждаха. Полицаите задаваха някои въпроси по два-три пъти и макар да разбираше защо го правят, Ерика споделяше объркването на близките, когато не можеха да отговорят.
Продължи с втория и третия запис, като се опитваше да държи очите и ума си отворени. Не успяваше обаче да открие онова неопределено нещо, което търсеше, и в мислите ѝ бавно започна да се прокрадва обезсърчение. Патрик просто се е надявал на късмет, когато я бе помолил за помощ, но не е вярвал, че тя ще открие нещо. А Ерика наистина си бе мислила, че може да я споходи онзи проблясък, когато изведнъж всичко става ясно и парченцата от пъзела застават по местата си. Беше го преживявала и друг път и знаеше, че е възможно, но в този случай виждаше единствено скърбящите, отчаяни семейства, които носеха теглото на множество въпроси без отговор.
Спря записа. Страданието в очите на родителите проникна под кожата ѝ. Болката им струеше от телевизионния екран, от жестовете и гласовете им, които понякога секваха заради усилието да сдържат сълзите си. Нямаше сили да продължи да гледа, така че реши вместо това да се обади на Ана.
Гласът на сестра ѝ звучеше изморено. За изненада на Ерика се оказа, че Ана е била в конюшнята, когато станало ясно, че Марта и Моли ги няма. Ерика от своя страна ѝ съобщи, че вече и полицията е замесена. После двете си поприказваха за ежедневието, което въпреки всичко продължаваше да си тече. Ерика не попита сестра си как се чувства. Точно тази вечер нямаше да издържи да слуша очевидните ѝ лъжи, че всичко било окей, затова я остави да говори на по-безобидни теми.