– Как върви разследването? – попита Ана.
Ерика вече ѝ беше разказала с какво се е захванала и сега се опита да подреди чувствата си.
– Толкова е странно да седиш и да гледаш записите. Все едно делиш мъката с онези семейства. Чувстваш и поне донякъде разбираш колко ужасно е да преживееш нещо такова. Същевременно не мога да не изпитвам облекчение, че моите деца са горе в леглата си, в безопасност.
– Да, добре че са децата. Не знам как бих могла да се справя без тях. Само ако...
Ана млъкна, но Ерика знаеше какво би искала да каже. Че сега до нея трябваше да има още едно дете.
– Трябва да затварям – каза Ана, а Ерика внезапно изпита желание да я попита дали Дан ѝ е споменал, че днес му е звъняла.
Но се въздържа. Може би най-добре беше да изчака, да ги остави да се справят със своето собствено темпо.
След като се сбогуваха, Ерика стана от дивана и пусна следващия диск. На него беше разговорът с майката на Мина и тя разпозна апартамента, който бе посетила няколко дни по-рано. Разпозна също и отчаяното изражение, изписано на лицето на Нетан. Точно както и останалите родители, тя се опитваше да отговаря на въпросите на полицаите и изпитваше не по-малко желание да им помогне, но въпреки това се различаваше от спретнатите родители на другите момичета. Беше облечена със същата износена жилетка, с която я бе видяла Ерика, а изтощената ѝ коса беше рошава. Освен това пушеше цигара след цигара и полицаите от време на време кашляха заради дима.
Задаваха почти същите въпроси, които бе задала самата Ерика. Това ѝ помогна да освежи спомените си от разговора с Нетан, който трябваше да преразкаже на Патрик още веднъж. Голямата разлика беше, че тя имаше възможността да разлисти фотоалбума и така да си изгради по-интимна представа за Мина и Нетан. Ерика винаги се интересуваше не само от престъпленията, а и от хората, които ги бяха извършили или бяха засегнати от тях. Какви бяха личният им живот, връзките им, спомените им? Обичаше да разглежда снимки, да вижда празниците и делниците през човешките очи зад обектива. Любопитно беше как хората избират да изобразят живота си.
В случая на Нетан беше болезнено ясно какво значение отдаваше на мъжете, които идваха и си отиваха. От страниците струеше копнеж по нормално семейство, съпруг за нея и баща за Мина. Имаше снимка на дъщеря ѝ, качена на раменете на някакъв мъж, на Нетан, застанала на брега на морето с друг, на тях двете заедно с последния приятел на Нетан, наредени пред автомобил, натоварен с надежди и ваканционно щастие. За Ерика беше важно да види тези неща, дори и полицията да не ги смяташе за съществени.
Отново смени диска и на екрана се появиха родителите и братът на Виктория. Но и този път не забеляза нищо особено. Погледна часовника. Беше осем. Патрик сигурно щеше да закъснее, ако изобщо се прибереше. Все още се чувстваше доста свежа и прецени, че може да изгледа записите още веднъж, по-внимателно.
Два часа по-късно го беше направила само за да установи, че не е открила нищо ново. Реши да си ляга. Нямаше смисъл да чака Патрик, а и той не се беше обадил, така че сигурно беше зает до гуша. Би дала какво ли не, за да разбере какво става, но годините, прекарани с полицай за съпруг, я бяха научили, че понякога единствената възможност беше да усмириш любопитството си и да изчакаш.
Изморена и с глава, пълна с впечатления, Ерика се сгуши в леглото и се зави до брадичката. С Патрик обичаха да спят на хладно и в спалнята винаги беше малко по-студено, така че да могат да се наслаждават на топлината под пухеното одеяло. Почти веднага усети как се унася. Щом се озова в ничията земя между сън и будно състояние, мозъкът ѝ започна да прехвърля бясно образите от записите. Появяваха се пред очите ѝ без ред и веднага биваха заместени от други. Тялото ѝ натежаваше все повече. Сънят я обгръщаше и диапорамата забави хода си. Мозъкът ѝ се спря на един конкретен образ. В следващия миг Ерика отвори широко очи.
* * *
В управлението кипеше трескава дейност. Патрик мислеше да свика бърза среща, за да координира издирването на Моли и Марта, но всички вече се бяха захванали за работа. Йоста, Мартин и Аника звъняха на приятели и познати, на съучениците на Моли, на момичетата от конюшнята и на всички останали в списъка, който получиха от Юнас. Те на свой ред ги препращаха към други хора, но засега не се бяха свързали с човек, който да знае къде са Моли и Марта. Вечерта напредваше и разумните обяснения за отсъствието им ставаха все по-малко.