Патрик тръгна към кухнята. По пътя подмина кабинета на Йоста и с периферното си зрение видя как колегата му скача от стола си.
– Хей, чакай!
Патрик спря на място.
– Какво има?
Йоста се приближи до него със зачервени бузи.
– Ами стана една работа, докато ви нямаше. Не исках да повдигам въпроса, докато бяхме при Юнас, но днес се обади Педерсен. Кръвта на кея е на Ласе.
– Както и предполагахме.
– Да, но това не е всичко.
– Окей, какво още са открили? – попита Патрик търпеливо.
– На Педерсен му хрумнало да сравни кръвта с ДНК пробата от фаса, който също бяхме пратили за анализ. Онзи от двора на съседката на Виктория.
– И?
Патрик вече беше на тръни.
– Съвпадат – отвърна Йоста и зачака триумфално реакцията на Патрик.
– Значи Ласе е бил там? – каза той, вперил учуден поглед в Йоста, опитвайки да свърже всички нишки. – Той ли е шпионирал Виктория?
– Да, и вероятно той е пращал заплашителните писма. Но, за жалост, никога няма да разберем, защото Рики ги е изхвърлил.
– Значи Ласе може би е изнудвал някого, за когото е знаел, че има връзка с Виктория? – каза Патрик, мислейки на глас. – Някой, който е имал причина това да остане в тайна. Дори срещу заплащане.
Йоста кимна.
– Именно.
– Значи Юнас? – попита Патрик.
– И аз така мислех, но Рики се е объркал.
Патрик изслуша внимателно обяснението на Йоста и всичките му подозрения се преобърнаха с главата надолу.
– Трябва да разкажем и на останалите. Ще доведеш ли Мартин? Аз ще извикам Аника.
Няколко минути по-късно всички седяха в кухнята. В мрака навън бавно се сипеше сняг. Мартин беше сложил нова кана кафе.
– Къде, по дяволите, е Мелберг? – попита Патрик.
– Беше тук за малко, после се прибра да яде. Сигурно е заспал на дивана – каза Аника.
– Добре, ще се справим и без него.
Адреналинът го бе накарал да реагира твърде остро. Макар да се дразнеше от това, че Мелберг винаги успява да се скатае, Патрик съзнаваше, че всъщност могат да работят по-добре в отсъствието на шефа си.
– Какво се е случило? – попита Мартин.
– Получихме нова информация, която може да е от значение за издирването на Моли и Марта.
Патрик разбираше колко сковано се е изразил, но това винаги се случваше в сериозни ситуации.
– Ще разкажеш ли какво си научил, Йоста?
Йоста се прокашля и обясни как е разбрал, че Ласе е наблюдавал Виктория.
– Изглежда, чисто и просто е открил, че тя се вижда с някого. Дал си е сметка, че връзката им е морално осъдителна, и е започнал да праща заплашителни писма на Виктория, като в същото време е изнудвал другия човек.
– А може ли той да е отвлякъл Виктория? – попита Мартин.
– И това е възможна теория, но Ласе не прилича на извършителя, описан от Стрювер. Пък и ми е трудно да повярвам, че е способен на нещо такова – каза Патрик.
– Но кого е изнудвал Ласе? – попита Аника. – Трябва да е бил Юнас, нали? Все пак Виктория е имала връзка с него.
– Естествено, и аз стигнах до това заключение. Но... – каза Йоста и направи театрална пауза.
Патрик видя как колегата му се наслаждава на вниманието.
– Но не е бил Юнас – намеси се той и кимна на Йоста да продължи.
– Както знаете, Рики си е мислел, че Юнас и сестра му имат връзка, но майка им е знаела нещо за Виктория, което никой друг не е забелязал. Тя не се е интересувала от момчета.
– А? – възкликна Мартин и изпъна гръб. – Но как така никой друг не е знаел? Никой от приятелите и съучениците ѝ не спомена нещо такова. И откъде е знаела майка ѝ?
– Да го наречем майчин усет. Първоначално само е подозирала, но един път, когато Виктория била поканила приятелка у дома, майка ѝ видяла нещо. Изчакала удобен случай и повдигнала въпроса, защото искала дъщеря ѝ да знае, че може спокойно да говори за това със семейството си. Но Виктория се паникьосала и я помолила да не казва нито на Рики, нито на баща ѝ.
– Ясно е, че за нея това е било деликатна тема – каза Аника. – Едва ли е лесно, когато си на тази възраст и живееш в толкова малък град.
– Да, така е. Но аз предполагам, че се е разстроила толкова, защото по това време вече е имала връзка, която родителите ѝ не биха одобрили – каза Йоста и се протегна към чашата си.
– С кого? – попита Аника.
Мартин сви вежди.
– С Марта ли? Това би обяснило караницата между Юнас и Виктория. Може би става дума за Марта.
Йоста кимна.
– Което означава, че Юнас вероятно е знаел за това.
– Значи можем да приемем, че Ласе е изнудвал Марта? На нея ѝ е омръзнало да му плаща и го е убила или пък Юнас така се е ядосал, като е разбрал, че е взел нещата в свои ръце? Или има и друг възможен сценарий, който пропускаме?