– Предлагам да обиколим набързо всички постройки, за да установим със сигурност, че Моли и Марта не са тук. После можем да се върнем и да направим по-подробен обиск. Турбьорн е в готовност, в случай че имаме нужда от екипа му.
– Окей – каза Йоста и огледа всекидневната. – Чудя се къде ли е Юнас?
– Може би е отишъл да ги търси – каза Патрик. – Но може пък и да знае много добре къде са, както предположихме.
Отново излязоха навън и Патрик се хвана за парапета, за да не се подхлъзне по стълбите, които бяха покрити с дебел слой пресен сняг. След известен размисъл реши да не звъни веднага на Хелга и Ейнар. Те щяха да се притеснят и объркат още повече, а и Патрик предпочиташе да претърсят останалите сгради на спокойствие. Огледа се и каза:
– Да започнем с конюшнята, а после ще отидем в клиниката.
– Виж, там е отворено – каза Мартин и ги поведе към продълговатата сграда.
Вятърът блъскаше зейналата врата, но вътре беше тихо и спокойно. Мартин избърза напред и надникна в боксовете.
– Празни са.
Патрик усети как в корема му се образува твърда буца. Нещо не беше наред. Ами ако извършителят през цялото време е бил под носа им, в техния район, а те не са реагирали?
– Обади ли се на Пале, между другото? – попита Йоста.
Патрик кимна.
– Да, информиран е. Колегите са готови да се отзоват, ако имаме нужда от подкрепление.
– Това е добре – каза Йоста и отвори вратата, която водеше към покрития манеж. – И тук е празно.
През това време Мартин беше проверил стаята за събрания и помещението за фураж и сега се върна в конюшнята.
– Добре, да отиваме в клиниката – каза Патрик.
Излезе на студа, а Йоста и Мартин го последваха. Снежинките се забиваха в бузите им като пирони. Затичаха се към къщата.
Йоста опита да отвори.
– Заключено е.
Погледна въпросително Патрик, който кимна. Със зле прикрита наслада Йоста отстъпи две крачки назад, засили се и изрита вратата. Повтори маневрата още два пъти и накрая вратата зейна. Като се има предвид какви препарати се съхраняваха вътре, клиниката не беше особено добре подсигурена срещу крадци. Патрик не можа да сдържи усмивката си. Не всеки ден можеха да видят как Йоста практикува кунгфу.
Клиниката беше малка и не им отне много време да я претърсят. Юнас го нямаше, а всичко наоколо беше чисто и подредено. С изключение на отворения шкаф с лекарства. Йоста се приближи и го огледа. Няколко от рафтовете вътре бяха празни.
– Изглежда е взел със себе си доста неща.
– По дяволите – каза Патрик. Мисълта, че Юнас е избягал и разполага с кетамин и какво ли още не, беше дълбоко притеснителна. – Възможно ли е да е дрогирал съпругата и дъщеря си и да ги е отвлякъл?
– Болно копеле – каза Йоста и поклати глава. – Как е успявал да изглежда толкова нормално? Това е едва ли не най-зловещото от всичко. Че беше толкова... приятен.
– Психопатите могат да залъжат всички – каза Патрик и хвърли последен поглед на клиниката, след което излезе навън.
Настръхналият Мартин тръгна след него.
– Къде отиваме сега? Към къщата на родителите му или към плевнята?
– Плевнята – отговори Патрик.
Закрачиха по хлъзгавата земя толкова бързо, колкото беше възможно.
– Трябваше да вземем фенери – каза Патрик, когато влязоха в плевнята.
Беше толкова тъмно, че едвам различаваха автомобилите, паркирани вътре.
– Или пък можем да запалим лампата – каза Мартин и дръпна един шнур до стената.
Бледа, призрачна светлина обля голямото помещение. Тук-там през пролуките в стената влизаше сняг, но все пак вътре им се струваше малко по-топло, защото поне бяха предпазени от режещия вятър.
Мартин потрепери.
– Прилича на гробище за автомобили.
– О, не, това са хубави коли. С малко любов и грижи ще се превърнат в истински съкровища – каза Йоста и погали замечтано капака на един буик.
После започна да обикаля между автомобилите и да се оглежда. Патрик и Мартин последваха примера му и малко по-късно установиха, че тук също няма никакви улики. Патрик усети, че губи кураж. Може би трябваше да побързат и да обявят Юнас за издирване. Нямаше го тук, освен ако не се криеше при родителите си. Но не му се вярваше. Най-вероятно Хелга и Ейнар спяха сами в къщата.
– Остава да отидем и да събудим родителите му – каза Патрик и дръпна мръсния шнур, за да изгаси лампата.
– Какво точно ще им кажем? – попита Мартин.
Патрик се замисли. Въпросът беше уместен. Как да разкажеш на двама родители, че синът им вероятно е психопат, който е отвличал и измъчвал млади момичета? В полицейската академия не ги бяха учили на такива неща.