– Ще преценим на място – каза накрая. – Те знаят, че издирваме Марта и Моли, а сега и Юнас го няма.
За пореден път прекосиха ветровития двор. Патрик почука на външната врата, силно и решително. Нищо не се случи и той отново потропа. На горния етаж светна лампа, може би в спалнята. Но никой не дойде да отвори.
– Да влезем ли? – попита Мартин.
Патрик пробва входната врата. Беше отворена. Извън големите градове хората заключваха вратите си по-скоро по изключение, което понякога беше от полза на полицията. Влезе в антрето и се провикна:
– Ехо?
– Кой е, по дяволите? – чу се гневен глас от горния етаж.
Бързо се досетиха как стоят нещата. Ейнар беше сам у дома и затова никой не им бе отворил.
– Полицията. Качваме се.
Патрик даде знак на Йоста да го последва, като в същото време прошепна на Мартин:
– Огледай наоколо, докато говорим с Ейнар.
– Но къде може да е Хелга? – зачуди се Мартин.
Патрик поклати глава. И той се чудеше същото. Къде беше Хелга?
– Ще питаме Ейнар – отвърна той и се забърза нагоре по стълбите.
– Какво ви е прихванало? Да будите хората посред нощ! – изръмжа Ейнар, който се беше надигнал сънено в леглото, рошав и само по боксерки и бял потник.
Патрик игнорира въпроса му.
– Къде е Хелга?
– Спи ей там!
Ейнар посочи затворената врата от отсрещната страна на коридора. Йоста отиде и я отвори, надникна вътре, след което поклати глава.
– Там няма никого, а леглото е оправено.
– Какво, по дяволите? Къде е тогава? Хелгааа! – изрева Ейнар, а лицето му започна да придобива червеникав оттенък.
Патрик го погледна.
– Значи не знаеш къде е?
– Не, ако знаех, щях да ви кажа. Защо се мотае навън? – попита той, а от устата му се проточи слюнка, която капна на потника му.
– Сигурно е навън да търси Марта и Моли – предположи Патрик.
Ейнар изсумтя.
– Уф, ама че шум се вдигна около това. Ще изскочат отнякъде, ще видиш. Не бих се учудил, ако Марта се е разсърдила на Юнас за нещо и е решила да отиде някъде с Моли, за да го накаже. Женорята обичат точно такива детинщини.
В думите му се долавяше презрение и Патрик го засърбя да му каже какво мисли по въпроса. Вместо това повтори търпеливо:
– Значи не знаеш къде е Хелга? Или къде са Моли и Марта?
– Нали това ви казвам! – изкрещя Ейнар и удари с ръка по одеялото.
– А Юнас?
– И него ли го няма? Не, не знам къде е.
Ейнар завъртя очи уж от досада, но Патрик забеляза как хвърля бърз поглед през прозореца. Почувства, че го обзема спокойствие, все едно внезапно се бе озовал в окото на бурята. Обърна се към Йоста.
– Мисля, че пак трябва да претърсим плевнята.
* * *
Миризмата на плесен и застояло изпълваше ноздрите им. Моли имаше чувството, че ще повърне. Преглътна, за да се отърве от неприятния вкус в устата си. Трудно ѝ беше да се държи толкова спокойно, колкото искаше Марта.
– Защо сме тук? – попита тя за кой ли път.
И отново не получи отговор.
– Пести си силите – каза Марта накрая.
– Но ние сме затворени тук, някой ни е оковал! Сигурно е същият човек, който е отвлякъл Виктория, а аз чух какво е станало с нея. Не разбирам как може да не се страхуваш.
Осъзна колко безпомощно звучи, изхлипа и облегна глава на коленете си. Веригата се опъна и Моли се премести по-близо до стената, така че белезниците да не жулят глезена ѝ.
– Нищо няма да постигнеш така – повтори Марта неизменната си реплика от последните няколко часа.
– А какво да правим? – каза Моли и дръпна веригата. – Ще умрем от глад и ще изгнием тук!
– Не реагирай толкова драматично. Ще дойде помощ.
– Откъде можеш да си сигурна? Още никой не е дошъл.
– Знам, че всичко ще се оправи. Пък и не съм разглезена хлапачка, свикнала да ѝ поднасят всичко наготово – сряза я Марта.
Моли заплака тихо. Знаеше, че Марта не я обича, но ѝ беше трудно да разбере как може да се държи толкова невъзмутимо в ужасна ситуация като тази.
– Не исках да те обидя – каза Марта с по-мек тон. – Но няма смисъл да крещим и да проклинаме. По-добре да пазим силите си, докато чакаме някой да дойде да ни помогне.
Моли замълча, леко успокоена. Това беше най-близката до извинение реплика, която изобщо можеше да получи от Марта. Отново настана тишина. Накрая Моли се престраши и попита тихо:
– Защо никога не си ме обичала?
Отдавна искаше да зададе този въпрос, но не смееше. Сега обаче, под прикритието на тъмнината, това не ѝ стори чак толкова страшно.
– Никога не съм ставала за майка.
Моли долови как Марта свива рамене в тъмното.
– Но защо тогава реши да имаш дете?
– Защото баща ти го искаше. Искаше да види себе си в своето дете.