– Добре, ти поемаш отговорността, ако стане каша и от по-горе се развикат заради ненужните разходи. Измивам си ръцете.
Мелберг се облегна назад и сключи пръсти над корема си.
– Ще проверя с кого би било удачно да говорим – каза Аника. – И може би ще е най-добре първо да се чуем и с другите управления, в случай че вече са направили нещо подобно и са забравили да ни кажат. Няма смисъл да вършим нещо два пъти, би било разхищение на време и ресурси.
– Хубаво се сети, благодаря.
Патрик се обърна към бялата дъска, където бяха сложили снимка на Виктория и бяха записали основните факти за нея.
От радиото в коридора се носеше весел шлагер и мелодията му бе в ярък контраст с тежката атмосфера в стаята. Имаше и конферентна зала, където можеха да седнат, но тя беше студена и безлична, така че предпочитаха да провеждат срещите в значително по-уютната кухня. Пък и така бяха по-близо до кафето, а им предстоеше да изпият много литри, преди да приключат.
Патрик се замисли за момент, после се протегна и започна да разпределя задачите.
– Аника, искам да събереш в една папка всички материали по случая на Виктория, с които разполагаме, както и всички данни, които сме получили от другите управления. После можеш да пратиш папката на човека, който евентуално ще ни помогне с профила на извършителя. Погрижи се също събраните материали да се обновяват редовно с всяка нова информация, която изровим.
– Добре, записах си всичко – каза Аника, която седеше до масата с лист и химикалка в ръка.
Патрик бе опитал да я накара да използва преносим компютър, но тя отказваше. А когато Аника не искаше да направи нещо, наистина не го правеше.
– Чудесно. Подготви и пресконференция за четири следобед. Иначе ще ни засипят с обаждания.
С периферното си зрение Патрик забеляза как Мелберг приглажда доволно косата си. Най-вероятно нищо не би могло да го задържи настрана от медиите.
– Йоста, чуй се с Педерсен и провери кога можем да очакваме резултати от аутопсията. Нуждаем се от всички конкретни данни възможно най-бързо. Хубаво ще е да говориш отново със семейството, в случай че са се сетили за нещо, което може да е от значение за разследването.
– Вече сме говорили с тях многократно. Не е ли редно да ги оставим на спокойствие в ден като днешния?
Погледът на Йоста беше отчаян. На него се бе паднала тежката задача да се погрижи за родителите и брата на Виктория в болницата и Патрик виждаше колко е изтормозен.
– Да, но със сигурност искат да продължим да работим и да хванем извършителя. Подходи внимателно. Принудени сме да се свържем и с други хора, с които вече сме говорили. Сега, след като Виктория е мъртва, може би ще се решат да разкажат нещо, което не са искали да разкрият по-рано. Това се отнася за семейството, приятелите и хората в конюшнята, които може да са видели нещо, когато е изчезнала. Например трябва отново да говорим с Тюра Хансон, все пак тя е била най-добрата приятелка на Виктория. Може би ти можеш да се заемеш, Мартин?
Мартин измънка едно „да“.
Мелберг се прокашля. Точно така. Както обикновено, Патрик трябваше да даде някаква безсмислена задача на Бертил, така че той да се почувства важен, като в същото време нанесе възможно най-малко щети. Патрик се замисли. Понякога беше най-разумно да държи Мелберг наблизо, за да може да го наглежда.
– Снощи говорих с Турбьорн. Огледът не е довел до нищо. Тъй като валеше сняг, работата им е била затруднена и не са открили следи, които да показват откъде може да е дошла Виктория. В момента не могат да вложат повече ресурси, така че си мислех да съберем доброволци, които да помогнат за претърсването на по-голям район. Възможно е да е била държана в някой стар земеделски имот или вила в гората. Все пак се появи не много далеч от мястото, където е била видяна за последен път, така че може би през цялото време е била наблизо.
– Да, мислех си за това – каза Мартин. – Това не говори ли, че извършителят всъщност е от Фелбака?
– Да, в известен смисъл – каза Патрик. – Но това не е непременно така. Не и ако случаят на Виктория се съпостави с останалите изчезвания. Не сме открили някаква явна връзка между останалите райони и Фелбака.
Мелберг отново се прокашля и Патрик се обърна към него.
– Мислех си, че можеш да помогнеш с претърсването, Бертил. Трябва да отидем в гората. С малко късмет можем да намерим мястото, където Виктория е била държана в плен.
– Звучи добре – каза Мелберг. – Но няма да е приятно в тоя зверски студ.