– Предполагах, че рано или късно ще откриеш нещо. Дълбоко в себе си се надявах, че това ще стане.
Лайла се обърна и се отпусна бавно в стола срещу Ерика. Сложи ръцете си на масата, преплете пръсти и се загледа в тях.
– Не си смеела да разкажеш, защото картичките са завоалирани заплахи. Послание, което само ти си можела да разбереш. Не е ли така?
– Да. А и кой би ми повярвал? – отговори Лайла и сви рамене, а ръцете ѝ леко потръпнаха. – Бях принудена да защитя единственото, което ми е останало. Единственото, което все още означава нещо за мен.
Тя вдигна глава и погледна Ерика с леденосините си очи.
– Знаеш го, нали? – добави тя.
– Че Петер е жив и може би е в опасност? Че защитаваш него? Да, предположих. И мисля, че със сестра си сте значително по-близки, отколкото искате да си мислят хората. Че разногласието помежду ви е само димна завеса, с която да прикриете факта, че сестра ти се е грижила за Петер, след като майка ви е умряла.
– Как разбра? – попита Лайла.
Ерика се усмихна.
– По време на един от разговорите ни спомена, че Петер е фъфлел, а когато се обадих на сестра ти, вдигна мъж, който се представи за неин син. Той също фъфлеше и в началото си помислих, че става дума за лек испански акцент. Мина известно време, докато направя връзката. Пък и това беше просто предположение, разбира се.
– Как звучеше той?
Ерика с болка си даде сметка, че Лайла нито е виждала, нито е чувала сина си през всички тези години. Импулсивно сложи ръка върху нейната.
– Звучеше приятно и мило. Чух децата му някъде зад него.
Лайла кимна, без да отдръпне ръката си. Очите ѝ се навлажниха и Ерика видя, че се бори да не заплаче.
– Какво е станало, когато му се е наложило да избяга?
– Прибрал се и открил мама, неговата баба, мъртва. Разбрал кой го е направил и осъзнал, че и той самият е в опасност. Затова се свързал със сестра ми, която му помогнала да замине за Испания. Грижила се за него като за собствено дете.
– Но как се е оправил без документи за самоличност и така нататък? – поинтересува се Ерика.
– Мъжът на Агнета е високопоставен политик. По някакъв начин е уредил Петер да получи нови документи като техен син.
– Разбра ли значението на пощенските печати на картичките? – попита Ерика.
Лайла я погледна стреснато и прибра ръката си.
– Не, дори не съм се замисляла за тях. Знам само, че получавах картичка всеки път, когато изчезнеше някой, защото няколко дни след това пристигаше писмо с изрезки от вестници.
– Така ли? Откъде са били пращани?
Ерика не можа да скрие учудването си. Не знаеше нищо за това.
– Нямам представа. Нямаше подател, пък и изхвърлих пликовете. Но адресът беше отпечатан точно като на картичките. Естествено, изплаших се до смърт. Защото разбрах, че Петер е бил разкрит и че може би той е следващият. Нямаше как иначе да си обясня картинките от картичките.
– Разбирам. Но как разтълкува изрезките от вестниците? – каза Ерика и я погледна с любопитство.
– Виждах само една възможност. Че Флика е жива и иска да ми отмъсти, като ми отнеме Петер. Изрезките бяха начин да ми покаже на какво е способна.
– Откога знаеш, че е жива? – попита Ерика тихо, но въпреки това въпросът отекна в стаята.
Синият поглед се насочи към нея. В очите на Лайла се четеше цялата мъка, събрана през годините на тайни, загуби и гняв.
– Откакто уби майка ми – каза Лайла.
– Но защо го е направила?
Ерика не си водеше записки, а просто седеше и слушаше. Важното в момента не беше дали ще се сдобие с материал за книгата си, или не. Не знаеше дори дали ще има сили да я напише.
– Кой знае? – каза Лайла и сви рамене. – Отмъщение? Защото е искала и ѝ е доставило удоволствие? Така и не разбрах какво се случва в главата ѝ. Тя беше чуждо същество, което не функционираше като нас.
– Кога забеляза, че нещо не е наред?
– Рано, почти от началото. Майките усещат, когато има някакъв проблем. Но никога не съм...
Тя извърна глава, но Ерика успя да види болката, изписана на лицето ѝ.
– Но защо...?
Ерика не знаеше как да се изрази. Въпросите бяха трудни за задаване, а отговорите със сигурност щяха да са трудни за разбиране.
– Сгрешихме. Знам го. Но нямахме представа как да подходим. А Владек идваше от свят с напълно различни обичаи и разбирания – каза тя и погледна умолително Ерика. – Той беше добър човек, но бе изправен срещу нещо, с което не можеше да се справи. А аз не направих нищо, за да го спра. Нещата се влошаваха все повече, невежеството и страхът ни взеха връх и признавам, че накрая я намразих. Мразех собственото си дете.
Лайла изхлипа.
– Как се почувства, когато разбра, че е жива? – попита Ерика внимателно.