– Скърбих, когато чух, че е умряла. Повярвай ми, така беше. Макар че може би тъгувах по-скоро за дъщерята, която така и не ми се падна – каза Лайла и въздъхна дълбоко. – Но бях още по-тъжна, когато разбрах, че все пак е жива и че е убила майка ми. Единственото, за което можех да се моля, беше да не ми отнеме и Петер.
– Знаеш ли къде е тя?
Лайла тръсна глава.
– Не. За мен тя е просто зла сянка, която снове някъде там навън – каза тя, след което присви очи. – Ти знаеш ли?
– Не, но имам подозрения.
Ерика нареди картичките една до друга с гърбовете нагоре.
– Сега ще видиш. Печатите са от градчета, които се намират някъде между Фелбака и районите, където са отвлечени момичетата. Забелязах го, когато отбелязах всички места върху картата на Швеция.
Лайла се загледа и кимна.
– Окей, но какво означава това?
Ерика разбра, че е започнала от грешния край.
– Ами, полицията откри, че в дните на отвличанията в съответните райони е имало състезания по езда. Тъй като Виктория е изчезнала на връщане от конюшнята на Юнас и Марта, те от самото начало присъстват в разследването. И след като се оказа, че общият знаменател са състезанията, а освен това открих и това с печатите, започнах да се питам...
– Какво? – каза Лайла, затаила дъх.
– Ще ти кажа, но преди това искам да чуя какво се е случило в деня, когато Владек е умрял.
Настана дълга тишина. След което Лайла започна да разказва.
Фелбака, 1975
Беше ден като всички останали, все така мрачен и изпълнен с безнадеждност. Лайла беше изкарала още една безсънна нощ, през която минутите бавно се търкаляха към сутринта.
Флика бе прекарала нощта в мазето. Мъката от това, че я държаха там, се беше уталожила. Преди си мислеше, че трябва да я защитава и че една майка е длъжна да прави всичко за децата си, но сега тези тревоги бяха изместени от облекчението, че вече не се налага да се страхува. Този, когото трябваше да защитава, беше Петер.
Собствените ѝ рани не я притесняваха. Флика можеше да прави с нея каквото си поиска. Но мракът, който се появяваше в погледа ѝ, когато успееше да причини някому болка, беше твърде плашещ, за да го игнорират. На няколко пъти беше наранявала Петер след неочаквани изблици на ярост. Той не знаеше как да се защити и последния път ръката му се извади от рамото. Видяха го как стои с ръка до тялото, скимтящ и изплашен. Наложи се да го заведат в болница. На следващата сутрин Лайла намери ножове под леглото му.
След този случай Владек окончателно премина границата. В мазето ненадейно се появи верига. Не го бе чула да работи там долу, не беше забелязала, че е открил начин да спят в безопасност нощем и да живеят спокойно денем. Владек каза, че това е единственото решение. Не беше достатъчно да я заключват в стаята ѝ, пък и тя трябваше да разбере, че това, което върши, е лошо. Не можеха да се справят с гнева ѝ, с непредсказуемите ѝ пристъпи. Колкото по-голяма и силна ставаше, толкова по-сериозно можеше да ги нарани. Макар да знаеше, че това е лудост, Лайла не успя да му възрази.
В началото Флика се дърпаше. Крещеше, удряше и го дереше по лицето, докато той стоически я отнасяше долу в мазето, за да я окове. После Владек прочистваше раните си и им слагаше лепенки. На клиентите си казваше, че го е одрала котката. Никой в нищо не се усъмняваше.
Накрая Флика се примири и спря да се съпротивлява. Оставяше се апатично да я оковават. Случваше се да я държат долу за по-дълго и тогава ѝ носеха храна и вода, като на животно. Бяха принудени да я третират като такова, поне докато продължаваше да се наслаждава на чуждата болка, а кръвта и писъците да я изпълват с възхищение. Когато не беше в мазето или в стаята си, някой трябваше да я държи под око, най-често Владек. Въпреки че още беше малка, Флика беше силна и бърза и той не вярваше, че Лайла би могла да я удържи. Самата тя не го вярваше, така че Владек пазеше дъщеря им, а Лайла се грижеше за Петер.
Но през онази сутрин всичко тръгна накриво. Владек също не бе могъл да спи. Имаше пълнолуние и той лежеше до нея и се взираше в тавана. Когато накрая настъпи утрото, той стана, но се чувстваше раздразнен и замаян от умора. Освен това млякото беше свършило, а тъй като Петер отказваше да яде нещо различно от овесена каша с мляко за закуска, Лайла го качи в колата и подкара към Консюм, за да напазарува.
Прибраха се след половин час. Вдигнала Петер на ръце, тя забърза към къщата. Той беше гладен и твърде отдавана чакаше да го нахранят.
Разбра, че нещо не е наред, веднага щом влезе в антрето. В къщата беше необичайно тихо. Повика Владек, но не получи отговор. Остави Петер и допря пръст до устните си, за да му покаже, че трябва да мълчи. Той я погледна притеснено, но я послуша.