Лайла пристъпи предпазливо в кухнята. Помещението беше празно, а на масата имаше остатъци от закуска, както и две чаши.
От всекидневната се чу шум. Тънък и монотонен момичешки глас бълваше непрекъснат поток от изречения. Лайла опита да различи думите. Коне, лъвове, огън – това бяха разказите за цирка, с които ги бе омагьосвал Владек.
Тръгна бавно по посока на гласа. Започна болезнено да осъзнава какво се е случило. Поколеба се, преди да направи последните няколко крачки. Не искаше да гледа, но нямаше връщане назад.
– Владек? – прошепна тя, но знаеше, че е напразно.
Продължи към дивана и не можа да сдържи писъка си. Дойде от корема, от дробовете, от сърцето ѝ и изпълни стаята.
Флика се усмихваше почти гордо. Не реагира на писъка, просто наклони възхитено глава и погледна Лайла така, сякаш се хранеше със страданието ѝ. Беше щастлива. За пръв път Лайла виждаше щастие в погледа на дъщеря си.
– Какво си направила? – попита едва чуто.
Наведе се напред, залитайки, и сложи нежно ръце върху бузите на Владек. Ококорените му очи се взираха невиждащо в тавана и тя си спомни първия ден в цирка, когато погледите им се срещнаха и двамата разбраха, че от сега нататък животът им ще поеме в нова посока. Ако знаеха какво ще се случи по-късно, вероятно щяха да си обърнат гръб и да продължат да живеят живота, който се очакваше от тях. Така би било най-добре. Ако не се бяха събрали, нямаше да се стигне до тази жестокост.
– Ето това направих – каза Флика.
Лайла вдигна глава и се загледа в дъщеря си, която бе кацнала на страничната облегалка на дивана. Нощницата ѝ беше покрита с кръв, а дългата тъмна коса висеше сплъстена по гърба ѝ. Приличаше на малко тролче. Каква ли ярост бе изпитвала, докато отново и отново бе забивала ножа в тялото на баща си. Но от това ѝ състояние нямаше и следа. Сега тя изглеждаше спокойна и хрисима. Доволна.
Лайла отново погледна Владек, мъжа, когото бе обичала. По гърдите му се забелязваха следи от пробождания, а на врата му имаше дълбока резка, сякаш носеше червен шал.
– Той заспа.
Флика сви крака и облегна глава на коленете си.
– Защо го направи? – попита Лайла, но Флика просто сви рамене.
Шум зад гърба ѝ накара Лайла да се обърне. Петер влезе във всекидневната и с изпълнени със страх очи се обърна първо към Владек, после към Флика.
Сестра му го погледна.
– Трябва да ме спасиш.
Лайла усети как настръхва. Флика говореше на нея. Погледна крехкото момиче и се опита да си втълпи, че тя е просто дете. Но знаеше на какво е способна. Всъщност винаги го бе знаела. Затова разбра какво означават думите ѝ и осъзна, че трябва да направи точно това: да я спаси.
Изправи се.
– Ела, ще измием кръвта. После трябва да те окова, както правеше татко.
Флика се усмихна. После кимна и последва майка си.
Мелберг грееше като слънце, когато влезе в кухнята на управлението.
– Ама че уморени изглеждате!
Патрик го зяпна.
– Работихме цяла нощ – каза той и примигна.
Не беше спал и едва държеше очите си отворени, но набързо разказа на Мелберг какво се е случило и какво са открили в плевнята на Юнас и Марта. Мелберг седна на един от твърдите столове до масата.
– Звучи сякаш всичко е ясно.
– Не съвсем. Не открихме това, което се надявахме – каза Патрик, въртейки чашата си с кафе в ръце. – Все още има твърде много въпросителни. Марта и Моли са в неизвестност, Хелга изглежда също е изчезнала, а кой знае къде се е дянал Юнас. Пък и връзката с убийството на Ингела Ериксон още е неясна. Дори и да сме сигурни, че Юнас е отвлякъл четири от момичетата, изчезнали през последните години, по онова време той е бил още дете. Освен това остава убийството на Ласе Хансон. Ако Виктория е имала връзка с Марта, това означава ли, че Марта го е убила, и ако да, то как? Или е разказала за изнудването на Юнас, който е взел нещата в свои ръце?
Мелберг на няколко пъти се канеше да каже нещо, но Патрик бе продължил да говори. Сега шефът му се прокашля с доволно изражение.
– Мисля, че може да съм открил връзка между случаите на Ингела Ериксон и Виктория. Имам предвид, освен раните. Не е виновен Юнас. Всъщност отчасти може и да е.
– Какво?
Патрик изпъна гръб и рязко се разбуди. Възможно ли беше Мелберг наистина да е попаднал на нещо?