Ейнар лежеше леко надигнат в леглото. Чуканите на краката му бяха отвити, а ръцете му висяха отпуснати от двете му страни. До едната имаше спринцовка и Патрик предположи, че е съдържала кетамин. Очните му кухини зееха празни и окървавени. Изглежда, всичко беше свършено набързо и киселината се беше стекла навън, причинявайки изгаряния по бузите и гръдния му кош. Струи кръв бяха потекли от ушите, а устата му беше изкривена в червена, лепкава гримаса.
Вляво от леглото имаше телевизор и едва сега Патрик забеляза сцената, която се разиграваше на екрана. Посочи безмълвно натам и чу как Мартин преглъща.
– Какво, по дяволите, е това? – попита той.
– Мисля, че открихме част от липсващите записи.
Хамбургсунд, 1981
Беше ѝ дошло до гуша от въпросите им. Берит и Тони постоянно я питаха как се чувства, дали е тъжна. Не знаеше какво да им каже и какво искат да чуят, затова мълчеше.
Държеше се спокойно. Въпреки всички часове в мазето, когато я принуждаваха да яде от купичка като куче, тя знаеше, че мами и папи няма да я изоставят. Но с Берит и Тони не беше така. Те можеха да я отпратят, ако не се държи добре, а тя искаше да остане тук. Не че се чувстваше добре при семейство Валандер или във фермата им, просто искаше да бъде с Тес.
Още от първия миг разбраха, че са сродни души. Толкова си приличаха. А и беше научила много от нея. Вече бе прекарала шест години във фермата и понякога ѝ беше трудно да контролира яростта си. Копнееше да види болката в нечии очи, липсваше ѝ усещането за власт, но с помощта на Тес беше разбрала как да потиска импулсите си и да се прикрива под черупка от нормалност.
Когато копнежът станеше твърде силен, ходеха при животните. Но се стараеха да изглежда така, сякаш раните им са от нещо друго. Берит и Тони не подозираха нищо и се тюхкаха какъв лош късмет имали. Не разбираха, че тя и Тес оставаха да бдят над болната крава, защото им доставяше удоволствие да гледат как се мъчи и как пламъкът в очите ѝ бавно гасне. Бяха толкова наивни и глупави.
Тес много по-добре умееше да се слива с обкръжението и да не буди подозрение. Нощем ѝ разказваше тихо за огъня и за абсолютната еуфория, която изпитвала, като гледала как нещо гори. Казваше, че може да стисне този порив в дланта си и да не го пуска, докато има риск да бъде разкрита.
Нощите ѝ станаха любимото време. Още от първия път, когато с Тес спаха в едно легло. Първоначално търсеше топлина и сигурност, но постепенно се появи и нещо друго. През тялото ѝ преминаваше трепет, когато докоснеше кожата на Тес под завивките. Предпазливо започнаха да се изучават една друга, пръстите им се плъзгаха по непознатите форми, докато накрая опознаха всеки милиметър от телата си.
Не знаеше как да опише чувството. Любов ли беше? Никога не бе обичала някого. Нито пък мразила. Мами сигурно си мислеше, че изпитва омраза, но не беше така. Просто беше безразлична към нещата, които другите, изглежда, смятаха за важни в живота. Тес обаче можеше да мрази. Понякога го виждаше в пламъка в очите ѝ или го чуваше в интонацията ѝ, когато говореше с презрение за хора, които са им навредили. Задаваше ѝ много въпроси: за папи, мами и братчето ѝ. И за баба. След като баба дойде на посещение, Тес говори за нея в продължение на няколко седмици. Чудеше се дали е един от хората, които заслужават да бъдат наказани. Самата тя не можеше да разбере целия този гняв. Не мразеше никого от семейството си, просто не ѝ пукаше за тях. За нея те спряха да съществуват в мига, в който се премести при Тони и Берит. Те бяха нейното минало. Тес беше бъдещето ѝ.
Единственото, което искаше да си спомня от стария си живот, бяха историите на папи за цирка. Всички имена, градове и страни, всички животни и номера, миризмите, звуците и цветовете, които превръщаха цирка в магически празник. Тес обичаше тези истории. Искаше да ги слуша всяка вечер и продължаваше да я разпитва: за хората в цирка, за това как са живели, как са говорели. След това се заслушваше със затаен дъх в отговорите.
Колкото по-добре опознаваха телата си, толкова повече ѝ разказваше. Искаше Тес да е щастлива, а историите на папи бяха нещо, което можеше да ѝ даде.
Вече цялото ѝ съществуване се въртеше около Тес и все по-добре разбираше, че се е държала като животно. Тес ѝ обясни как стояха нещата в истинския живот. Никога не биваше да проявяват слабост и да оставят импулсите да ги контролират. Трябваше да се научат да изчакват правилния момент, да се владеят. Беше трудно, но тя се упражняваше и за награда всяка вечер се свиваше в прегръдките на Тес и усещаше топлината ѝ, усещаше пръстите ѝ върху кожата си и дъха ѝ в косата си.