– Да, макар че сама знаеш колко силен може да бъде майчинският инстинкт – каза Патрик.
– Като стана дума за това – каза Ерика и лицето ѝ грейна, – говорих с Нетан и изглежда Мина ще се върне при нея.
Патрик се усмихна.
– Голям късмет беше, че се сети за онова с колата.
– Да, яд ме е само, че не направих връзката веднага щом видях снимката в албума.
– Странното е по-скоро, че на самата Нетан не ѝ е хрумнало. Все пак Пале я е питал за бялата кола, аз също.
– Знам. Когато ѝ се обадих, тя почти ми се ядоса. Каза, че ако познавала някого с подобна кола, естествено, че щяла да каже на полицията. Но когато ѝ споменах, че си спомням снимка на бившия ѝ партньор Юхан, застанал пред бяла кола, тя веднага се смълча. После каза, че било невъзможно Мина доброволно да е влязла в колата му. Мразела го повече от всичко.
– Има много неща, които хората не знаят да дъщерите си – каза Патрик.
– Съвсем вярно. Но кой би могъл да се досети, че Мина ще се влюби в бившия приятел на майка си, с когото постоянно се е карала? И че на всичкото отгоре ще забременее и ще избяга с него от страх, че Нетан ще се ядоса.
– Да, това не е най-очевидното предположение.
– Така или иначе, Нетан е обещала на Мина да ѝ помага с детето. И двете са еднакво бесни на онзи задник Юхан, на когото Мина явно му е омръзнала веднага щом коремът ѝ е започнал да расте. А и мисля, че Нетан е изпитала такова облекчение, когато са открили Мина жива и здрава във вилата на Юхан, че ще направи всичко възможно, за да живеят добре.
– Поне от целия ужас е излязло и нещо добро – каза Патрик.
– Да, а и Лайла скоро ще се срещне със сина си. След повече от двайсет години... Когато говорихме за последно, тя ми каза, че Петер ще я посети в затвора, а тогава и аз ще мога да се запозная с него.
Очите на Ерика светеха от щастие и сърцето на Патрик се стопли, когато видя нетърпението на съпругата си. Толкова се радваше, че е могла да помогне на Лайла. Самият той искаше най-вече да може да остави този случай зад гърба си. Стигаха му толкова зло и мрак.
– Колко хубаво, че Дан и Ана ще дойдат за вечеря – каза той, за да смени темата.
– Да, прекрасно е, че двамата са намерили начин да продължат напред. Освен това Ана каза, че имали да ни съобщят някаква радостна новина. Мразя, когато прави така – ако тръгнеш да казваш нещо, кажи го докрай. Но беше непреклонна и каза, че ще трябва да потърпя до довечера...
Ерика прегледа писмата върху масата. Като че ли повечето бяха сметки, но най-отдолу имаше дебел бял плик, който изглеждаше значително по-елегантно от тези на Телиа37 и Фортум38.
– Какво ли е това? Прилича на покана за сватба.
Тя се изправи и отиде да вземе нож, за да отвори плика. В него имаше красива картичка с две златни халки отпред.
– Познаваме ли някого, който ще се жени?
– Не, доколкото знам – каза Патрик. – Повечето ни приятели отдавна са женени.
Ерика разгъна картичката.
– Ох... – каза тя и погледна Патрик.
– Какво? – попита той и дръпна поканата от ръцете ѝ.
После зачете недоверчиво на глас:
– Искаме да ви поканим на сватбата на Кристина Хедстрьом и Гунар Сетерлунд.
Патрик погледна Ерика, после отново прочете текста.
– Това шега ли е? – каза той, въртейки поканата в ръце.
– Не ми се вярва – каза Ерика и се разкикоти. – Толкова е сладко!
– Но те са толкова... стари – каза Патрик и се опита да прогони образа на майка си, облечена с дълга бяла рокля и воал.
– Стига глупости – каза Ерика, изправи се и го целуна по бузата. – Ще бъде супер. Строителя Боб ще е част от семейството. В къщата няма да остане нищо за поправяне, а той може дори да я разшири, така че да ни е два пъти по-просторно.
– Пепел ти на езика – каза той, но не можа да не се засмее.
Тя беше права. В действителност се радваше за майка си. Фантастично беше, че е открила любовта на стари години. Просто му трябваше малко време, за да свикне с мисълта.
– Боже, понякога си голямо дете – каза Ерика и разроши косата му. – Имаш късмет, че си толкова сладък.
– Благодаря, подобно – каза той и се усмихна.
Реши да се опита да остави мислите за Виктория и останалите момичета зад себе си. Нямаше какво повече да направи, за да им помогне. Сега беше у дома със съпругата и децата си, които имаха нужда от него и които го даряваха с толкова много любов. Животът му беше такъв, какъвто искаше, до последния детайл. Не би променил нищо.
Все още нямаха представа къде ще отидат, но тя не се притесняваше. Такива като нея и Юнас винаги се справяха. За тях нямаше граници, нямаше пречки.
Вече беше започвала живота си наново, и то два пъти. Последният път това се случи в изоставената къща, когато срещна Юнас. Беше легнала да спи, а когато отвори очи, до нея седеше непознато момче и я наблюдаваше. Веднага щом погледите им се срещнаха, те разбраха, че им е писано да са заедно. Тя видя мрака в неговата душа, а той видя мрака в нейната.