В този ден се превърна в Луис. Превърна се в момичето, преживяло това, за което тя самата копнееше. Луис беше видяла как кръвта на едно човешко същество изтича, как пламъкът на живота му угасва. Тес със завист бе слушала разказите ѝ за цирка и за живота на Владек като укротител на лъвове. Мечтаеше да бъде като нея, да има нейното минало.
Изпитваше омраза към Петер и Лайла. Луис ѝ бе разправила всичко. Как майка ѝ поела вината за убийството, как баба ѝ се погрижила за любимото синче, но не искала да има нищо общо с внучка си. Въпреки че Луис не я беше молила, Тес щеше да отмъсти. Хладният огън на омразата гореше вътре в нея и тя направи каквото трябва. После потърси дома на Луис, своя дом, и там срещна Юнас. Тя беше Тес. Беше Луис. Беше Марта. Беше другата половина на Юнас. И не беше приключила. Времето щеше да покаже какво още ѝ предстои да бъде.
Усмихна му се. Двамата седяха в откраднатата кола и бяха свободни, смели и силни. Бяха лъвове, които не могат да бъдат укротени.
37 Шведски мобилен оператор. – Б. пр.
38 Финландска електроснабдителна компания. – Б. пр.
Бяха минали няколко месеца, откакто Лайла срещна Петер за пръв път. Все още си спомняше какво изпита, когато той влезе в стаята за посещения. Беше толкова красив. Много приличаше на баща си, но имаше по-фина структура, като нейната.
Радваше се също, че най-накрая видя Агнета. Двете бяха много близки, но доскоро им беше невъзможно да се срещат. Сестра ѝ ѝ бе дала най-хубавия подарък, който можеше да си пожелае. Беше взела сина ѝ под крилото си, осигурявайки му подслон и семейство. При нея Петер беше на сигурно място, поне докато Лайла пазеше всички тайни.
Но вече не се налагаше да мълчи. Чувстваше такава свобода. Щеше да отнеме известно време, но историята ѝ щеше да бъде разказана. Както и историята на Флика. Още не смееше да повярва, че Петер е в безопасност, но полицията търсеше Флика под дърво и камък и тя най-вероятно беше твърде умна, за да се опита да му навреди.
Лайла се взираше в себе си, искаше да разбере дали изпитва нещо към дъщеря си, която въпреки всичко беше нейна плът и кръв. Но не, Флика ѝ беше чужда от самото начало. Не беше част от нея и Владек, за разлика от Петер.
Може би щяха да я освободят, ако успееше да ги убеди, че историята ѝ е истина. Не знаеше дали се надява на нещо такова, или не. Бе прекарала толкова голяма част от живота си тук, че вече нямаше значение. Най-важното бе, че вече можеше да общува с Петер, че той можеше от време на време да я посещава, а някой ден дори да доведе децата си. Това беше достатъчно, за да си струва да живее.
Плахо почукване я изтръгна от радостните мисли.
– Влез! – викна тя с усмивка.
Вратата се отвори и в стаята влезе Тина. Държеше нещо в ръка и когато Лайла го видя, усмивката ѝ бавно угасна.
– Получи картичка – каза Тина.
Лайла протегна треперещата си ръка и взе това, което Тина ѝ подаде. Картичка, без поздрав, само с отпечатан със синьо мастило адрес. Обърна я. На картинката отпред един матадор намушкваше бик. Изминаха няколко тихи секунди. След това от гърлото ѝ се изтръгна писък.
Послеслов
Първо искам да отбележа, че поемам изцяло отговорността за всякакви евентуални неточности или съзнателни промени на фактите. В името на историята си позволих да променя времето и мястото на някои действителни събития.
Както обикновено, когато пиша книга, около мен има много хора, на които искам да благодаря. Всеки път се боя, че ще забравя някого, но все пак искам да спомена неколцина, на които дължа специални благодарности. Много хора от издателството ми положиха сериозни усилия около „Укротителят на лъвове“. Една от тях е издателката ми Карин Линге Норд, с която работя още от втория си роман. Тя винаги се справя фантастично, макар чувствата ни понякога да ескалират, защото и двете сме емоционални и изпитваме страст към работата си и към книгите. Благодаря ти за това, че си прекрасен издател и добра приятелка. Искам също така да изразя огромната си признателност на Матилда Лунд – тя допринесе „Укротителят на лъвове“ да се превърне в книгата, която е. Искам да благодаря и на Сара Линдегрен – освен че вършиш страхотна работа с маркетинга на книгата, заслужаваш и медал за храброст, или може би преглед при психиатър, защото посмя да ми повериш религиозното възпитание на детето си.
Не бих могла да напиша нито една книга без хората, които ми помагат в ежедневието: майка ми Гунел Лекберг, „мама Стиина“ – Кристина Мелин – и „изтърсачето“ Сандра Вирстрьом. Горещи благодарности и на трите ми прекрасни деца Виле, Мея и Шарли, които никога не се колебаят да помагат, когато мама трябва да пише.