Ерика обърна гръб на старата всекидневна. Време беше да се качи на втория етаж. Крайниците ѝ се бяха вдървили от студ и тя подскочи няколко пъти на място, за да се стопли, преди да тръгне нагоре по стълбата. Пробваше внимателно всяко стъпало, преди да стъпи с цяла тежест. Не беше казвала на никого, че ще идва тук, и не искаше да пропадне през някоя изгнила дъска и да остане да лежи със счупен гръбнак.
Стъпалата я издържаха, но първите ѝ няколко крачки на пода на втория етаж бяха не по-малко предпазливи. Дъските скърцаха предупредително, но изглежда нямаше да поддадат, така че Ерика продължи по-уверено, оглеждайки се наоколо. Къщата беше малка и на горния етаж имаше само три стаи и миниатюрно антре. Точно до стълбището се намираше голямата спалня на Владек и Лайла. Мебелите бяха изнесени или откраднати и в стаята имаше само няколко мръсни и скъсани пердета. Тук също имаше кенчета бира, а мръсен матрак свидетелстваше, че някой или беше нощувал в празната къща, или я бе използвал за любовни дейности, далеч от бдителните очи на родителите си.
Ерика присви очи и се опита да визуализира стаята от снимките. Оранжев килим на пода, двойно легло с дървена рамка и завивки на големи зелени цветя. Стаята е била мебелирана по модата от седемдесетте години, а съдейки по снимките, е била чиста, спретната и идеално поддържана. Първия път, когато видя снимките, Ерика се изненада. От това, което знаеше за семейството, по-скоро бе очаквала в дома да цари хаос, да е мръсно и разхвърляно.
Излезе от спалнята на Лайла и Владек и влезе в едно по-малко помещение. Стаята на Петер. Ерика изрови съответната снимка от купчината, която държеше в ръка. Неговата стая също бе чиста и уютна, но леглото не беше оправено. Обзавеждането беше класическо, а стените бяха облепени със сини тапети с малки циркови фигури. Весели клоуни, слонове, окичени с цветни пера, тюлен с червена топка на носа. Беше красив детски тапет и Ерика разбираше защо са харесали точно този мотив. Вдигна поглед от снимката и разгледа стаята. Тук-там имаше запазени парчета от тапета, но по-голямата част се бе отлепила или беше надраскана. От дебелия мокет, който бе покривал целия под, днес нямаше и следа, с изключение на няколко следи от лепило по дървения под. Етажерката, някога пълна с книги и играчки, вече я нямаше. Липсваха и двата малки стола и масичката, която изглеждаше перфектна за малко дете, което обича да рисува. Нямаше го и леглото в ъгъла вляво от прозореца. Ерика настръхна. Прозорците бяха счупени дори тук и по пода се бе посипал сняг.
Умишлено бе оставила третата стая за последно. Стаята на Луис. Намираше се до тази на Петер и след като погледна снимката, на Ерика ѝ трябваха няколко секунди, за да се окопити. Контрастът бе особен. Стаята на Петер беше свежа и приятна, докато тази на Луис изглеждаше като затворническа килия, каквато в известен смисъл наистина е била. Ерика прокара пръст по голямото резе, което още се крепеше от външната страна на вратата, макар и увиснало само на няколко винта. Резе, сложено да държи вратата здраво затворена. Да държи затворено едно дете.
Ерика вдигна снимката пред себе си и прекрачи прага. Усети как косъмчетата по гърба и врата ѝ настръхват. В стаята витаеше зловеща атмосфера, но Ерика знаеше, че си въобразява. Нито къщите, нито стаите имаха памет или пък способност да запазват миналото. Просто знаеше какво се е случило в стаята на Луис и това я караше да се чувства некомфортно.
На снимката помещението беше съвсем голо. Вътре имаше единствено матрак, сложен направо на пода. Нямаше играчки или нормално легло. Ерика отиде до прозореца. Беше закован с дъски и ако не знаеше историята, би си помислила, че това е станало след опразването на къщата. Хвърли още един поглед към снимката. Същите дъски бяха стояли на прозореца още тогава. Едно дете, затворено в собствената си стая. Трагично, но това не беше най-лошото, което полицията бе открила, когато пристигнала в къщата след сигнала за убийството на Владек. Ерика настръхна. Сякаш я облъхна студен вятър, но това не се дължеше на счупен прозорец. Студът като че идваше от самата стая.