Наложи си да остане вътре още малко, не искаше да отстъпи пред злокобната атмосфера. Но все пак не можа да не въздъхне облекчено, когато се върна обратно в антрето. Тръгна към стълбата и слезе също толкова внимателно, колкото се беше качила. Оставаше ѝ да погледне само още едно място. Влезе в кухнята, където шкафовете бяха останали без врати и зееха празни. Печката и хладилника ги нямаше. По пода имаше миши изпражнения, които свидетелстваха, че гризачите свободно бяха влизали и излизали от къщата.
С леко разтреперана ръка тя натисна дръжката на вратата на мазето. Посрещна я същият странен хлад, който беше усетила в стаята на Луис. Изруга, щом погледна към гъстия мрак и осъзна, че не се е сетила да вземе фенер. Може би огледът на мазето можеше да почака. Но все пак пробва да опипа стената и накрая намери старомоден ключ. Завъртя го и като по чудо осветлението се включи. Нямаше как крушка от седемдесетте години още да работи, така че Ерика си отбеляза наум, че някой явно бе сложил нова.
Усещаше как пулсът ѝ се ускорява, докато слизаше по стълбите. По пътя надолу ѝ се наложи да заобикаля паяжини. Опита да не се поддава на чувството, че цялото тяло я сърби заради въображаемите паяци, шмугнали се под дрехите ѝ.
Стъпи на бетонния под и пое няколко дълбоки глътки въздух, за да се успокои. Това беше просто празно помещение в изоставена къща, нищо повече. И действително изглеждаше като съвсем обикновено мазе. Вътре бяха останали няколко рафта, както и стара масичка за инструменти, принадлежала на Владек, но инструментите ги нямаше. До нея стоеше празна туба, а в един ъгъл бяха захвърлени няколко смачкани стари вестника. Нищо, което да буди интерес. Освен една подробност: дългата три метра верига, завинтена за стената.
Ръцете на Ерика трепереха силно, докато търсеше снимка на мястото. Веригата си беше същата като едно време, само малко ръждясала. Липсваха обаче белезниците. Полицаите ги бяха взели със себе си, а в доклада пишеше, че се е наложило да ги срежат, понеже не открили ключа. Ерика клекна, докосна веригата, претегли я на ръка. Беше тежка и солидна, толкова стабилна, че с нея със сигурност би могъл да се окове и значително по-голям човек от едно слабо и недохранено седемгодишно момиче. Що за хора имаше по света?
Пригади ѝ се. Щеше да ѝ се наложи да прекъсне посещенията при Лайла за известно време. Не си представяше как би могла да я види отново, след като дойде тук и със собствените си очи видя следите от злината ѝ. Снимките бяха едно, но докато седеше с дългата и студена верига в ръце, Ерика си представи още по-ясно гледката, която бяха заварили полицаите в онзи мартенски ден през 1975-а. Почувства ужаса, който и те със сигурност са изпитали, когато са слезли тук и са открили детето, оковано за стената.
Нещо прошумоля в един ъгъл и Ерика бързо се изправи. Пулсът ѝ отново запрепуска. След това светлината угасна и тя изпищя. Паниката я обзе с пълна сила. Дишайки плитко и учестено, тя тръгна към стълбите, опипвайки пътя пред себе си. Навсякъде се чуваха странни, тихи звуци. Нещо докосна лицето ѝ и Ерика отново извика високо. Размаха бясно ръце около себе си, преди да осъзнае, че е попаднала на паяжина. Погнусена, тя се хвърли в посоката, където трябваше да се намира стълбата. Парапетът я удари право в диафрагмата и ѝ изкара въздуха. Крушката примигна и отново светна, но страхът вече беше обзел Ерика. Тя се хвана за парапета и се затича, препъвайки се, нагоре по стълбите. Пропусна едно от стъпалата и си удари пищяла, но все пак се добра до горе.
Затръшна вратата на мазето след себе си и изпълнена с благодарност се просна на пода в кухнята. Кракът и стомахът я боляха, но тя игнорира болката и се съсредоточи върху дишането си, за да притъпи паниката. Чувстваше се малко нелепо, но, изглежда, така и не беше надрасла детския си страх от тъмното. Ужасът, който усети там долу, прониза цялото ѝ тяло. За няколко мига преживя част от това, на което е била подложена Луис в мазето. Голямата разлика беше, че Ерика можеше да изтича нагоре към светлината и свободата, докато Луис е била прикована долу, в мрака.
Трагичната съдба на момичето за пръв път ѝ се яви в пълния си обхват и Ерика облегна глава на коленете си и заплака. За Луис.
* * *
Мартин наблюдаваше Марта, докато тя слагаше кафеварката. Не я беше срещал преди, но като всички останали в района той също бе чувал за ветеринаря на Фелбака и жена му. Точно както твърдяха, тя беше красива, но в красотата ѝ имаше някаква недостъпност. Чертите ѝ бяха леко хладни и усещането се подсилваше от факта, че лицето ѝ бе видимо пребледняло.