– Няма ли да приключваш вече? – каза Мариан и застана пред нея.
– След малко – измърмори Лайла, без да вдигне поглед.
– Окупирала си вестниците от цяла вечност. Дочитай каквото четеш и ги остави.
– Добре – каза тя и продължи да разглежда страниците, които от дълго време стояха разгърнати пред нея.
Мариан въздъхна, върна се на масата до прозореца и зачака.
Лайла не можеше да откъсне очи от снимката на лявата страница. Момичето изглеждаше толкова щастливо и невинно, неподозиращо какво зло има по света. Но Лайла би могла да ѝ каже. Да ѝ разправи как злото може да живее рамо до рамо с доброто в общество, където хората не свалят капаците си от очите си и отказват да видят какво има току под носа им. Но ако веднъж видиш злото отблизо, никога повече не можеш да си затвориш очите. Това беше нейното проклятие, нейната отговорност.
Тя сгъна бавно вестника, изправи се и го остави пред Мариан.
– Дайте ми го после, като свършите – каза тя.
– Добре – измърмори Мариан, която вече се беше залепила за развлекателните страници.
Лайла остана до нея за миг и се загледа в темето ѝ, наведено над статия за последния холивудски развод. Колко ли хубаво беше да си живееш с капаците.
* * *
Това проклето време. Мелберг не разбираше как чилийската му партньорка Рита изобщо бе могла да свикне да живее в страна с такъв ужасен климат. Самият той обмисляше да емигрира. Може би щеше да си струва усилието да отскочи до къщи и да си сложи по-топли дрехи, но не бе предположил, че ще му се наложи лично да влиза в гората. Да си шеф, означаваше да казваш на другите какво да правят и неговият план беше да дирижира събралата се група хора, да им каже в каква посока да тръгнат, а после да остане на топло в колата с голям термос кафе.
Но не стана така. Защото Хедстрьом, естествено, настоя те също да се включват в търсенето. Ама че глупост. Беше разхищение на шефските му ресурси да трамбова насам-натам, докато жизненоважни части от тялото му измръзват. Като бонус сигурно щеше да се разболее, а какво би станало с участъка тогава? Всичко щеше да се сгромоляса за няколко часа. Чудно как Хедстрьом не можеше да го осъзнае.
– Мамка му!
Ниските му обувки се хлъзнаха и той инстинктивно се хвана за един клон, за да запази равновесие. Маневрата разтърси дървото и от короната му се изсипа цяла купчина сняг, който покри Мелберг като студено одеяло, успя да му влезе под дрехите и полепна по гърба му.
– Как върви? – попита Патрик, който, изглежда, не мръзнеше ни най-малко с голямата си кожена шапка, солидните си ботуши и завидно дебелото си зимно яке.
Мелберг изтупа ядосано снега от себе си.
– Не е ли редно да се върна по-рано в управлението, за да подготвя пресконференцията, вместо да кисна тук?
– Аника ще се погрижи за това, пък и конференцията е чак в четири. Ще се справим.
– Във всеки случай искам да отбележа, че считам това за загуба на време. Вчерашният сняг отдавна е заличил следите ѝ, а дори кучетата не могат да надушат нещо в тоя студ.
Той кимна напред между дърветата, където се мяркаше едно от двете полицейски кучета с водач, които Патрик бе успял да повика. Кучетата вървяха отпред, за да не ги объркат новите следи и миризми.
– Какво точно каза, че търсим? – попита Матс, един от хората, които ангажираха чрез спортния клуб.
Набирането на доброволци протече учудващо бързо, всички искаха да помогнат и да допринесат с каквото могат.
– Всичко, което Виктория би могла да е оставила след себе си. Отпечатъци в снега, следи от кръв, счупени клони, да, всичко, което привлече вниманието ви.
Мелберг изреди точно това, което Патрик бе казал, докато информираше доброволците преди началото на търсенето.
– Също така се надяваме да открием къде биха могли да са я държали затворена – добави Патрик и дръпна шапката си още по-ниско над очите.
Мелберг я погледна със завист. Неговите очи го боляха, а косата, сресана над темето, не стигаше, за да стопли главата му.
– Не може да е вървяла дълго. Не и в състоянието, в което беше – измърмори той през тракащите си зъби.
– Да, ако се е придвижвала пеша – каза Патрик и продължи бавно напред, оглеждайки подробно земята и околностите. – Но е възможно да е успяла да открадне кола например. Ако извършителят е опитвал да я премести някъде другаде. Или може би е била пусната тук нарочно.