– Следобед ще има пресконференция – каза Йоста след кратко мълчание. – За съжаление, журналистите сигурно също ще ви потърсят. Изчезването на момичетата отдавна е новина от национално значение, така че сега... ами, добре ще е да сте подготвени.
– Те вече идваха няколко пъти – каза Маркус. – Звънят и по телефона, но спряхме да вдигаме.
– Не проумявам защо не могат да ни оставят на мира – каза Хелена и поклати глава, а тъмната ѝ коса леко се развя около лицето ѝ. – Не разбират ли...
– За жалост, не разбират – каза Йоста и се изправи. – Сега трябва да се връщам в управлението. Но не се колебайте да ми се обаждате. Денонощно съм до телефона. Обещавам да ви държа в течение.
Той се обърна към Рики и сложи ръка на рамото му.
– Грижи се за майка си и баща си.
– Ще направя каквото мога.
Усещаше как отговорността тежи на плещите му. Но Йоста имаше право. В момента беше по-силен и от двамата си родители. На него се падаше да крепи семейството.
* * *
Сълзи на разочарование напираха в очите на Моли. Тя тропна с крак по пода на конюшнята толкова силно, че наоколо се вдигна прах.
– Това са пълни глупости, по дяволите!
– Не използвай такъв език, ако обичаш.
Гласът на Марта беше леденостуден и Моли усети как се свива. Но гневът ѝ беше твърде голям, за да може да се въздържи.
– Но аз искам! И смятам да кажа на Юнас.
– Знам, че искаш – каза Марта и скръсти ръце. – Но предвид обстоятелствата, не може. Юнас също мисли като мен.
– Какви „обстоятелства“? Не мога да променя станалото с Виктория. Защо да страдам заради това?
Сълзите потекоха и Моли трескаво ги избърса с ръкава на якето си. Погледна крадешком към Марта, за да види дали това ще я размекне, но в действителност вече знаеше отговора. Лицето на Марта не трепна. Тя просто я гледаше с онова сдържано изражение, което Моли мразеше. Понякога ѝ се искаше Марта да може да се ядоса, да се разкрещи и да заругае, да покаже чувства. Но тя бе все така спокойна. И никога не отстъпваше и не се вслушваше в другия.
Моли заплака. Носът ѝ също потече и ръкавът ѝ се изцапа.
– Това е първото състезание за сезона! Не разбирам защо да не мога да се запиша само заради това с Виктория. Нали не съм я убила аз!
Плесницата опари кожата ѝ, преди Моли да се усети какво става. Тя вдигна невярващо ръка към бузата си. Това бе първият път, когато Марта я удряше. Първият път, когато изобщо някой я удряше. Сълзите ѝ спряха внезапно и Моли вдигна поглед към жената пред нея. Марта отново представляваше самото спокойствие, скръстила ръце върху зелената ватирана жилетка за езда.
– Достатъчно – каза тя. – Дръж се нормално, не като някаква разглезена хлапачка.
Думите на Марта я жегнаха не по-малко от шамара. Никога не я бяха наричали разглезена хлапачка. Да, може би другите момичета от конюшнята говореха такива неща зад гърба ѝ, но това беше просто защото завиждаха.
Моли продължи да се взира в Марта, все още с ръка на бузата. После се обърна кръгом и избяга навън. Другите момичета зашепнаха, когато я видяха да тича разплакана през двора, но това не я интересуваше. Сигурно щяха да си помислят, че плаче заради Виктория. Както правеха всички останали от вчера насам.
Изтича до дома си, заобиколи къщата и опита да отвори вратата на клиниката, но беше заключено. Вътре беше тъмно, Юнас го нямаше. Моли остана известно време отвън в снега, пристъпвайки от крак на крак, за да се стопли. Замисли се къде може да е той, след което отново хукна.
Стигна до къщата на родителите му и отвори рязко вратата.
– Бабо!
– Исусе, да няма пожар?
Хелга се появи в антрето, бършейки ръцете си с кухненска кърпа.
– Юнас тук ли е? Трябва да говоря с него.
– Успокой се. Така си се разхлипала, че едва чувам какво говориш. За момичето, което Марта откри вчера, ли става дума?
Моли поклати глава. Междувременно Хелга я беше отвела в кухнята и я бе сложила да седне.
– Аз... аз...
Гласът ѝ се накъса и Моли си пое дълбоко дъх няколко пъти. Атмосферата в кухнята ѝ помогна да се успокои. При баба времето сякаш беше спряло, светът отвън продължаваше да лети напред, докато тук вътре всичко си беше както преди.
– Трябва да говоря с Юнас. Марта иска да ми забрани да отида на състезанието този уикенд.
Тя изхълца и млъкна за малко, за да може баба да разбере и оцени колко несправедливо беше всичко.
Хелга също седна.
– Да, Марта обича да командва. Провери какво ще каже баща ти. Състезанието важно ли е?